на живо

Анатомия на шампиона: Габриела Петрова (ВИДЕО)

Как тренира и какво яде една българка в най-свирепата дисциплина

Представете си, че тежите 58 килограма. Внезапно някой стоварва върху раменете ви 1,2 тона. И на всичкото отгоре ви се налага да застанете на един крак.

Добре дошли в суровата реалност на тройния скок. Това преживяване, което би осакатило обикновения човек, е съвсем естествено за професионалните състезатели. Учените ги определят като върховните олимпийци, тъй като телата им понасят най-страховитото натоварване не само в спорта, но и в която и да е съзнателна човешка дейност.

Всъщност параметрите са подобни като при тежък инцидент, например автомобилна катастрофа. При една от трите фази на скока кракът поема до 22 (двайсет и два!) пъти теглото на тялото. Това е и най-голямата измерена сила, на която доброволно е подложен човешки крайник.

Да развиеш суперскелет

Да, никой друг спортист не олицетворява по-добре мотото на Пиер дьо Кубертен - по-бързо, по-силно, по-високо. За да се адаптират към чудовищното напрежение, атлетите в тройния скок развиват нещо като суперскелет. Костите им стават по-дебели и плътни от обичайното. Най-вече бедрената.

Освен невероятно силни, скачачите трябва да развиват и забележителна скорост. Мъжете стигат до дъската с около 37,8 км/ч, а жените - с 34 км/ч.

Силата и скоростта обаче са само два от компонентите за успешен скок. От ключово значение е и техниката.

Както вече стана дума, фазите в тези свръхчовешка дисциплина са три - отскок, стъпка и скок (hop, step and jump). Именно при стъпката се упражнява и най-голяма сила върху крака. При това - забележете - ако отскачате от дъската с десния крак, след това за стъпката трябва да се приземите не върху левия, а отново върху десния...

Важна роля играе и движението на ръцете - симетричното им люлеене край тялото помага за максимално оттласване.

Внимание! Българки в сектора

Вече няколко години една българка успешно мери сили със супержените в сектора за троен скок. Трайното присъствие на Габриела Петрова в елита не е никаква изненада, а дисциплината определено е традиционна за страната ни. Тереза Маринова грабна олимпийската титла в Сидни 2000, а наскоро изгря нова надежда - сребърната медалистка от световното първенство за девойки Александра Начева.

Без никакво съмнение 2015 година е най-силната за Габи - през зимата тя печели сребро на европейското в зала, а през лятото се нарежда четвърта на световното първенство в Пекин с личен рекорд (14,66 м). Страхотните резултати й осигуриха приза „Спортист на годината”.

Проект „Завръщане”

И точно когато очаквахме големия пробив на олимпийските игри в Лондон, всичко се срина. През февруари 2016 г. Габи се озова със спрени права след положителна проба за мелдоний. Препаратът, с който изгърмяха десетки руски спортисти (включително Мария Шарапова), обаче бе с твърде ниска концентрация в организма на българката. В крайна сметка тя бе оправдана от световната федерация, но сезонът й вече бе провален.

Пренавита и твърде амбицирана да навакса пропуснатото, Петрова получи контузия на гръбначния стълб и не успя да се класира за финала в Рио.

Сега обаче е отворена нова страница. Само след няколко дни - на 5 август - Габриела отново ще стартира на голямо първенство. Тя ще излезе първа от българския тим на световното първенство в Лондон. Макар че контузията все още я измъчва, тя се чувства уверена и е готова за голямото си завръщане. Треньорът й Атанас Атанасов се надява на резултат в рамките на 14,50 м. Габи обаче гледа още по-надалеч.

Пържолена диета

Помните ли шокиращия пример в началото на този текст? Е, Габриела тежи точно 58 килограма. Което означава, че в критичната точка от скока върху крака й се стоварват 1,2 тона.

Как Петрова подготвя тялото си за подобно екстремно изпитание? Компонентите са три и са до болка познати - хранене, тренировки и възстановяване.

Снимка: Цветан Баяслиев

„Знам с какво и как трябва да се храня, за да осигуря нужното гориво на организма - споделя шампионката. - Опитвам се да си набавям всичко нужно. Обикновено закусвам с кисело мляко и овесени ядки, също сушени плодове. На обед залагам на месо и свежа салата. Всичко зависи в какъв тренировъчен период съм. В подготовката наблягам на протеини, преди състезанията - на въглехидрати. Важно е не само какво ядеш, но и в какво количество. Ако прекаляваш, няма как да бъдеш във форма.”

Обилният прием на вода също е ключов - атлетката пие минимум 2 литра на ден. Газираните напитки са в графата „Строго забранено”. Но не и шоколадът и сладоледът, които Габи си позволява понякога.

Коя обаче е нейната суперхрана, нейният легален допинг? „Категорично месото. Обичам пържоли! Те са ми любими.”

Здрав сън и тежки щанги

За да понесеш 22 пъти тежестта на собственото си тяло и да оцелееш, неминуемо са необходими здрави тренировки във фитнеса. Особено през есента и зимата, когато атлетите залагат на големи тежести и безброй серии. Именно в този период се изгражда така наречената базова сила, която в състезателния период се трансформира във взривна - ключов фактор за скока.

„В никакъв случай не боравя с някакви извънземни тежести”, скромничи Габи. И уточнява, че изпълнява клек с „не повече от стотина килограма”... Поредното доказателство, че върховните олимпийци - гладиаторите от сектора за троен скок - използват съвсем различни понятия, когато стане дума за човешките възможности. 

„Сънят също е от огромно значение. Спя поне по 8-9 часа, лягам си рано. Имам нужда от тишина и спокойствие, особено след тренировка. Те ме зареждат за предстоящите натоварвания, тъй като прекарвам по 4-5 часа на ден във фитнеса или на пистата”.

От главата към краката

Когато настъпи големият миг, всички усилия и месеци тежка подготовка се свеждат до няколко секунди. Засилка, отскок, стъпка и скок. Някакви си сантиметри разделят триумфа от провала.

Снимка: Цветан Баяслиев

„По време на загрявката се вглъбявам в себе си, слушам музика. След това оставам сама с мислите си. Визуализирам скока безброй пъти. Стремя се да накарам краката за направя това, което ти е в главата”, споделя Петрова.

По време на разбега съзнанието се изключва. А спомените се връщат едва след приземяването. „Ако скокът е успешен, правя нещо импулсивно - скачам, викам. Търся с поглед треньора или родителите си. Реакцията е по детски чиста”.

Сега вече знаем - ако след няколко дни видим една 25-годишна българка да подскача от радост като малко дете в Лондон, значи мисията е изпълнена. Безброй часове на свръхчовешки усилия са се отплатили, а калориите от любимите й пържоли са се трансформирали в успех от най-чиста проба. Това ще означава само едно - че Габриела Петрова е се е завърнала с гръм и трясък там, където виреят само свръхчовеците.