27 години в мотоциклетния спорт! 27 години на висока скорост!
Мартин Чой се е превърнал в емблема на моторния спорт у нас и има какво да каже в новия епизод на подкаста ни "За спорта без клишета".
Днес той е на 40 години - карал е по най-известните писти в света, участвал е впечатляващите 8 пъти в легендарната надпревара "24 часа на Льо Ман", като има и второ място в него, 31 пъти е печелил титлата на България в пистови шампионати и има над 500 купи и медали от състезания.
За Чой, момчето от софийския квартал "Банишора", всичко започва когато е на 6 години. На доста необичайни места.
"На 13 ми беше първото състезание. Качен съм на мотор на 6 години от баща ми. Спомням си бегло. В онези години всичко беше по-спокойно откъм движение. Колкото и да не е било легално, карах в двора на основното ми училище, после се криехме в реката на бул. "Сливница". В Майчин дом в градинките се учих. После си спомням, че ме пускаше на улицата пред къщата, която имахме в "Банишора", връща се в спомените си той.
Днес, като баща на 14-годишната Киара, мисленето му е друго.
"Опитвам се да я възпитам да не го търси това нещо, да не ѝ трябва да я вози никой. Аз самият повече от 10 години пистов мотор по улиците не карам. Всичко се промени. Улиците, движението... Всичко се промени. 97-ма, когато започнах да се състезавам, шампионатите бяха по околовръстните пътища на градовете - София, Пловдив, Свиленград. Това нещо в момента няма как да се случи. Сега минавам по бул. "България" и си мисля как 27 години по-късно не си представям да го отцепят за състезание", казва Чой.
Като професионалист в света на високите скорости, Мартин е приел присърце темата за пътната безопасност у нас. Всяка година той е част от "ЕКО Мото Училище по безопасност"
"Имаме много практика, много теория. Успяваме да им дадем много съвети. Силно се надявам, че тези съвети ще им останат и ще могат да ги практикуват по улицата, за да се запазят. Много ми се иска да се занимавам с деца, но няма писта. Знаеш ли колко таланти има в България в мотокроса? Но къде един родител да си заведе детето да го запише?"
Чой има и идея за решаването на проблема с несъобразеното шофиране.
"Колко пари се дават за други неща, а ние нямаме една писта от 3 км! Тогава и безопасността ще се повиши в пъти. Тези, които го виждаш по Околовръстното, по магистралата, които летят, не ги съдят. Те си казват, че ще излязат да се повозят, но реално нямаш представа какво си си купил. Тези машини не могат да вървят на ограничение 30-40 км. Ако има такава писта, те ще карат там", категоричен е той.
"Фалирах баща ми навремето заради всичко, което инвестира в мен. Стигнахме до това, че няма какво да ядем. Но не върнах задна, а продължих да си търся пролуки. Пак стартирах от нулата, гледах да надгаждам това, което съм. И сега имам всичко, за което съм мечтал. Аз съм това, благодарение на баща ми! Благодаря на всички партьори, които толкова години са зад мен, но съм това, благодарение на него. Първите 10 години и повече плътно се занимаваше с мен, не знаеше какво ще стана. Ако аз имах момче и бях тръгнал да го правя моторост, отговорът ми е - не мога! Давам си сметка той колко се е занимавал с мен и колко време ми отделяше, за да стане нещо от мен. Знаем го само аз, майка ми и брат ми", разкрива Чой.
Променят ли те годините и детето? Как се кара редом с най-силните и известни мотоциклетисти в света? Какво е посланието му към търсещите известност с висока скорост? Как се тренира по 3 пъти на ден? Отговорите в епизода ни!
