15 април е специален ден на "Анфийлд", въпреки че на него не се играе мач. Това е ден, в който футболът е толкова истински, толкова неподправен и толкова обединен!
Вече 30 години 15 април е най-тъжната дата в историята на "Ливърпул" - 96 привърженици на "червените" никога повече не се завръщат у дома.
През 1989 г. точно в 15:00 ч. на стадион "Хилзбъро" в Шефийлд, Англия започва футболната среща между ФК "Ливърпул" и "Нотингам Форест" от полуфиналите за Купата на футболната асоциация.
По онова време стотици фенове все още са пред вратите на стадиона.
Полицията решава да отвори изход "С". Когато това става, огромна тълпа нахлува в стадиона и се насочва към централно разположените сектори 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда, но освен тях никой друг не забелязва какво се случва.
Между отделните сектори е имало здрави стоманени прегради за предпазване от хулигански прояви.
В 15:06 ч. съдията спира мача, след като хората панически започват да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият изход е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, докато други продължават да прескачат оградите.
Полицията и "Бърза помощ" не смогват да помогнат на ранените. Въпреки това голяма част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, за да не могат феновете на "Ливърпул" да достигнат до тези на "Нотингам".
Фенове на "Нотингам", опитали се да излязат на тревата, за да окажат помощ, са спрени от органите на реда.
Най-младият загинал е 10-годишният Джон-Пол Гилхули. Той е братовчед на Стивън Джерард, който тогава е на 8 г. Общо 38 от жертвите са на възраст между 10 и 18 години. Ранените са около 750.
Оттогава всяка година на 15 април се прави панихида в памет на загиналите. 96 седалки остават празни на "Анфийлд", на тях има единствено клубен шал. В централния кръг на тревата се изобразява цифрата 96.
Точно в 15 ч. и 6 минути се четат имената на всички жертви. Камбаните на всички църкви в Мърсисайд се удрят 96 пъти.
Тишината на "Анфийлд" се нарушава само от ехото след произнасянето на всяко едно име.
Имената се четат по азбучен ред - от Джон Андерсън до Греъм Джон Райт.
От три години близките и роднините на загиналите вече могат да спят малко по-спокойно, защото получиха така чаканата справедливост. Съдебно жури отсъди, че феновете на "червените" са били убити по непредпазливост. Съдебните заседатели решиха, че цялата вина е на официалните лица и полицията, които не само че причиняват трагедията, но и впоследствие не реагират адекватно.
Жестоката смърт на 96-те привърженици преобръща живота на целия град. След трагедията между двата големи съперника "Ливърпул" и "Евъртън" се заражда една искрена и неразривна връзка - такава, каквото едва ли ще видите в някое друго градско съперничество.
"Евертън" и неговите привърженици са огромна подкрепа на "червените" и въпреки че на терена не могат да се понасят, трагедията ги обединява и сплотява. Затова и дербито на Мърсисайд по-късно получава прозвището "Дербито на приятелството".
Една от най-големите трагедии във футбола се случва година преди последната титла на "Ливърпул" в Англия. От 1990 г. клубът и всичките му милиони привърженици копнеят да вдигнат отново титлата, но тя все им се изплъзва.
Тази година, когато се навършват 30 години от "Хилзбъро", "Ливърпул" е по-близо от всякога - води ожесточена битка с "Манчестър Сити".
Може би на 12 май над "Анфийлд" ще изгрее слънце така, както е пекло на 15 април 1989-а... и 96 ангели ще пеят в един глас: "Никога няма да вървиш сам!".
