на живо

Да виждаш света в синьо и жълто

Изповедта на един фен на „Бока Хуниорс”

Пабло (най-вляво) с майка си, леля си и братовчед си на мач на "Бока Хуниорс" - семейна традиция, която продължава с десетилетия

В събота (10 ноември) предстои един от най-горещите сблъсъци, които футболът може да ни предложи – „Бока Хуниорс” и „Ривър Плейт” ще играят в исторически финал в Копа Либертадорес. Никога досега двата големи съперника от Аржентина не са се срещали в спор за титлата във водещия клубен турнир в Южна Америка. Какво да преживееш подобно дерби през очите на фен, обичащ до полуда своя отбор?

Казвам се Пабло Ванде Рустен, роден съм преди 27 години в барио Палермо, един от най-големите квартали на Буенос Айрес, и за мен „Бока Хуниорс” е всичко на този свят...

Любовта ми към „Бока” се предава от поколение на поколение в семейството ми. Дядо ми бил луд фен, който много искал да научи синовете си да виждат света синьо-жълт, както него самия. Само че Господ имал други планове и го дарил с две дъщери – майка ми и леля ми.

През 70-те години не било обичайна гледка на стадиона на „Бока” да ходят млади момичета. Дори баба ми не стъпвала на „Ла Бомбонера”! Но дядо ми водел момичетата си на всеки мач. Когато той починал, те се заклели, че ще предадат неговата любов към „Бока”, а вече и тяхна, на синовете си.

Така от самото ни раждане за мен и братовчед ми не е съществувал друг отбор. Не бих казал, че дори е било любов от пръв поглед – „Бока” просто винаги е бил част от семейството ни. Днес аз виждам света синьо-жълт.
Майка ми ме завела на стадиона, когато съм бил бебе на 3 месеца! Представяте ли си? Пеленаче на трибуните през 1991 г. Иначе най-яркият ми детски спомен е четвъртфиналът с „Ривър Плейт” за Копа Либертадорес през 2000 г. Бихме ги и по трибуните настъпи някаква тотална лудост. Спомням си, че бях колкото щастлив, толкова и уплашен от неконтролируемата енергия на тълпата.

Ще ви разкрия една тайна. Баща ми е фен на RiBer. Винаги ги наричам и изписвам RiBer, откакто изпаднаха в „B” дивизия през 2011 г. Никога няма да спрем да им го напомняме. Та баща ми и майка ми се разделили, когато съм бил на една годинка. После той се оженил повторно и от втория си брак има две момчета и едно момиче – всичките фенове на RiBer! За капак майка ми също се омъжи повторно – пак за фен на RiBer! Казвам ви – няма шанс да седна да гледам дербито нито с доведените ми братя и сестра, нито с биологичния или доведения ми баща – просто няма!

Дали бих излязъл на среща с фенка на RiBer? Може би, но само толкова. Със сигурност никога не бих се оженил за нея, представяте ли си какъв семеен кошмар ще е това?!

Както може би сте се убедили вече, ние, аржентинците, сме абсолютно ненормални на тема футбол. И също толкова суеверни. Време е да ви разкрия още една тайна. Преди всеки мач на „Бока” аз, майка ми, леля ми и братовчед ми изпълняваме винаги едни и същи ритуали. Например, спираме на една и съща бензиностанция, за да си купим бонбони преди мач. Освен това носим шаловете си, с които ходим на мач от 2000 г. насам! Когато стигнем на стадиона, сядаме на местата ни в определен ред. Нали ви предупредих – абсолютно откачена история!

Пропуснах да ви кажа, че сега живея в Мадрид. Но за предстоящия първи финален мач за Копа Либертадорес срещу RiBer ще се върна в Буенос Айрес само за 24 часа – няма нищо на света, което да ме накара да го пропусна! Дори 12-часовият полет, който ми предстои...

Но това ще бъде НАЙ-ГОЛЕМИЯТ футболен сблъсък в историята, повярвайте ми. Нищо друго не може да се сравни с него – финалите между „Реал” и „Атлетико” Мадрид в Шампионската лига дори не се доближават!

Бил съм на много дербита. Едно от последните не завърши добре. Всъщност – изобщо не завърши. През 2015 г. се срещнахме на осминафиналите за Копа Либертадорес. В първия мач ни биха 1:0 и на реванша на нашия стадион, докато футболистите на RiBer излизаха от тунела за второто полувреме, нашата публика пусна... сълзотворен газ. Прекратиха мача. През годините често е имало дербита, в които не се допускат гостуващи агитки. Твърде опасно е.

Има една история, от която със сигурност ще ви настръхнат косите... Преди години след предсезонен мач (!), който губим с 0:2, двама техни фенове са наръгани. На сутринта Буенос Айрес осъмва с графити “Бока – Ривър 2:2”. В нашата агитка има доста песни за този случай. Тук вече не съм съгласен, защото хората не се замислят какво всъщност пеят, а трябва...

И като стана дума за песни, нека ви споделя една от любимите ми, която майка ми обожава:

Booooca; Booooca de mi vida;
vos sos la alegría; de mi corazón;
sabés... todo lo que siento...;
te llevo acá adentro; de mi corazón

Бооооока; Бооооока на живота ми;
вие ста радостта на сърцето ми;
знай... всичко, което изпитвам...
идва отвътре, от сърцето ми

Надявам се да имаме повод да я пеем след финалните мачове за Либертадорес. Защото за мен „Бока” е всичко, което искам да ми се случва на този свят. А RiBer? Те са всичко, което не искам да се случва, за мен те не съществуват!

Още материали на автора ще откриете на tfmethods.com.

Тагове:

@