на живо

Карантината в Северна Македония: под ключ в 4-звезден хотел

Доброволци доставят храна в стаята на известен баскетболен треньор

Да се завърнеш у дома, но да не можеш да прекрачиш прага на родната си къща. В България мнозина негодуват от строгите мерки, предприети спрямо онези, които се прибират от чужбина. Те трябва да спазват задължителна 14-дневна карантина – време, в което нямат право да напускат домовете си, но заповед, която десетки вече бяха заловени, че с лека ръка погазват.

Оказва се, че мерките спрямо „легионерите“ в извънредно положение у нас далеч не са най-суровите. На малко повече от 200 км от София, в столицата на Северна Македония, всеки местен, който е бил зад граница, е държан под ключ, но в… хотел.

Такава съдба от три дни насам споделя и Александър Тодоров – селекционер на националния отбор по баскетбол на Северна Македония и добре познат в България треньор, благодарение на дирята, която оставя в родния спорт през последното десетилетие. Той се прибира в родината от Румъния, където през последните два сезона е начело на елитния клубен тим на "Крайова".

От вторник насам той е настанен в 4-звездния хотел в центъра на Скопие „Ибис“. Ръководството на хотела е първото, което откликва на призива на правителството да предостави леглова база за карантинирани. Дава и друг свой хотел за същите нужди докато страната се бори с COVID-19.

 

„Чувствам се много добре. Нищо не ми липсва. Смятам, че правилата трябва да бъдат спазвани в името на живота и здравето на хората. Три пъти на ден пред вратата ми се оставя храна. Веднъж на ден, между 11:00 и 12:00 часа имам право да помоля свои близки да доставят продукти за мен в хотела. Практиката е такава: оставят покупките на рецепцията, откъдето изпращат човек да ми ги донесе. Аз нямам право да напускам стаята две седмици“, разказва пред bTV Тодоров, който е потомък на на един от най-великите боксьори в историята на този спорт в България  - Георги Малезанов. Бабата на треньора Благородна Малезанова е сестра на легендата на „Славия“. Това е и родствената връзка, която преди години помогна на баскетболния спец да се сдобие с наш паспорт.

„Имах много хубаво детство, в което често посещавах София заедно с баба си. Мисля, че от Гого Малезанов наследих любовта си към спорта. Вярно, че между баскетбол и бокс няма и нищо общо, но всеки път, когато им гостувах, той държеше да ме води на спортно събитие. Водил ме е в боксовата зала на „Славия“, на мачове, къде ли не. Никога няма да забравя и как заедно с него бяхме на Националния стадион „Васил Левски“, когато Йорданка Донкова изравни световния рекорд в бягането на 100 м с препятствия (Донкова спира хронометрите на 12,36 секунди на 13 юли 1986 г., а седмица по-късно в Кьолн поставя нов рекорд от 12,34, който сама подобрява на 12,21 след две години в Стара Загора)“, спомня си Тодоров докато е в „изгнание“ в стаята си в „Ибис“.

Храната по стаите се разнася от добре обезопасени и екипирани доброволци с маски и ръкавици. Хотелът, както и всички останали хотели в Скопие и околността, които са превърнати във временни бази на карантината, гъмжат от полиция и се охраняват 24 часа в денонощието.

„От границата бях съпроводен с полицейски конвой до хотела. Оставиха ме да си взема всичко необходимо от колата, след което на опашка, един по един, заедно с други като мен, бяхме регистрирани, получихме си картите от стаите и отново само един един, се качихме на асансьора“, споделя един от най-добрите чуждестранни баскетболни треньори, работили в България.

Най-трудната част за Александър е раздялата с родителите, сестра му и племенника му. „Майка ми се притеснява много. Постоянно иска нещо да ми сготви и да ми донесе до хотела. Категорично съм й забранил, защото във времето, в което може да се правят доставки в хотела, тя няма право да бъде на улицата“, разкрива Тодоров.

Единственото време от деня, в което хората над 65-годишна възраст имат право да бъдат извън домовете си в Северна Македония, е промеждутъка от 5:00 до 10:30 часа сутрин. В този период е забранено излизането на всеки под 18 години – правителството счита, че това е възрастовата група, която носи най-често коронавируса без симптоми и иска да сведе до минимум срещите между младежите и пенсионерите.

Децата също стоят заключени по апартаментите. Като любимият му племенник Сергей, който въпреки че е само на 4, е безкрайно дисциплиниран и не мрънка. „Сестра ми живее на 9-и етаж. Малкият дори не иска да излиза. Вече знае, че този вирус е много опасен и всички трябва да се пазим“, казва Тодоров.

Всеки ден, единствената „разходка“, позволена на Сергей, е когато майка му отвори широко прозорците на всички стаи, вътре нахлуе студен въздух и така двамата си представят, че са на открито. В жилището дори няма балкони.

Полицейски час има въведен за всички македонци. Напускането на жилището е позволено в работни дни от понеделник до петък само между 5:00 сутринта и 21:00 часа вечерта. Лица до 18 години могат да излизат между 12:00 и 21:00. Стане ли 16:30 часа събота и неделя, никой няма право да е навън. Естествено, след този час няма и нищо, което да работи.

„Мерките в България са най-либерални от всички страни на Балканите. Аз идвам от Румъния, където ми се наложи буквално за няколко часа да събера багажа си и да потегля за Скопие, защото там мерките станаха страховити, а се заговори и че ще спрат чужденците да напускат държавата“, убеден е Александър, който не вярва, че в Европа ще има баскетболно първенство, което ще бъде доиграно през лятото.

Александър Тодоров не планира да напуска Северна Македония в скоро време, макар че правителството не е забранило на местните да пътуват в чужбина. „Можеш да заминеш, но трябва да знаеш, че може да се върнеш обратно най-рано след три месеца. Това е условието. Мисля, че това е тест за цялото човечество. Ако всеки се обърне към себе си, спомни си какво е важно за него и просто се сети, че няма нищо по-ценно от това да обичаш близките си, тогава всички ще оздравеем. И не само ще оздравеем, но шансовете да се превърнем в по-добри хора, когато този кошмар приключи, са реални“, завършва македонецът с български паспорт.

bTV призовава: останете си вкъщи!