Само преди няколко години кариерата на футболиста на "Базел" Марк Янко изглеждаше приключила. Той се подвизаваше по терените на Турция, но бе получил забрана да не играе за клуба си "Трабзонспор". Капитанът на тима пък му заявява в лицето: "Треньорът не те иска повече тук".
"Ти си виновен!"- крещи наставникът на отбора след една загуба от "Фенербахче" за първенството - "Таран като теб трябва да може да печели такива мачове сам".
След това треньорът го наказва да не играе. Янко има право единствено да тренира... сам.
Онзи труден период преди почти три години вече е зад гърба му: "По онова време си мислех, че съм приключил с футбола. Кой иска играч, който само тренира?"
Една година преди трансфера му в Турция, "Порто" го държи в редиците си със специална клауза за откупуване. Всеки отбор, който го пожелае, трябва да бъде готов да извади 20 млн. евро.
Марк Янко е най-резултатният нападател на своята родина Австрия. В местната Бундеслига има вкарани забележителните 39 гола за един сезон и може да се похвали с номинация за Най-добър нападател в света. При преминаването си в холандския "Твенте" през 2010 г. той става най-скъпият трансфер в историята на австрийския футбол.
Но кариерата му преминава през много изпитания. Въпреки безспорния си голов нюх, експерти, фенове и треньори го пренебрегват. Но това само го мотивира и той вкарва седем гола в евроквалификациите, с което помага на Австрия да се класира за първенството на Стария континент във Франция.
През 2015 година преминава в швейцарския шампион "Базел" и вкарва 16 гола във всички турнири, което го прави безапелационен голмайстор номер 1 на тима. 33-годишният таран продължава да търси себе си и въпреки че през този сезон се появява в игра предимно като резерва на Сейду Думбия, той вече има на сметката си 5 гола.
Марк Янко е от онези футболисти, които все по-рядко се срещат днес - той е екзекутор пред вратата на противника, но е критикуван постоянно. И чак в залеза на своята кариера се превръща в нещо като национален герой.
Янко изглежда доволен, но не съвсем. Ако е запомнил нещо от развитието на кариерата си до момента, то е, че често се връща назад. Затова и не вярва в задължителния щастлив край.
196-сантиметровият мъж трудно остава незабелязан. Важните голове, които вкарва за националния тим, карат сънародниците му да започнат да го разпознават по улиците на любимата Виена.
Той твърди, че се гордее с постигнатото до момента. Ставал е шампион на Австрия, Португалия, Холандия, Австралия и Швейцария.
Той пораства на височина с 14 см само за една година. Свикнал да надбягва съперниците, но в един момент започва да стърчи над тях.
До 21-годишна възраст живее с родителите си. Шофира от Виена до тренировъчната база на ФК „Адмира Вакер Мьодлинг” за всяка една тренировка.
Още в първия си сезон в мъжкия тим бележи 13 гола и попада в полезрението на богатия "Ред Бул Залцбург" - сменя своята "Мазда" за "Ауди".
Марк се чувства добре в "Ред Бул". Играе редовно и започва да си създава име във футболния свят, но получава сериозна контузия, която го кара да намали темпото.
Възстановява се дълго, но когато е готов за игра наставникът на Австрия Йозеф Хикерсбергер не го вика в състава. По това време националният отбор се лута, бележи рядко, а един журналист се осмелява да попита треньора дали нямат нужда от Янко. Хикерсбергер казва "Да", но добавя, че вече е прекалено късно.
Още през следващия сезон нападателят отговаря на критиците в свой стил - бележи 39 пъти за "Ред Бул".
Навярно е наследил непримиримият си дух от своите родители. И двамата са спортисти. Майката Ева е бронзова медалистка в хвърлянето на копие от олимпийските игри в Мексико през 1968, а бащата Херберт е многократен държавен шампион в скока на височина.
Янко държи на дисциплината - не се изкушава от пари, слава, жени. Не си пада по шумните партита и предпочита сериозните разговори. Затова за всички е изненада, че не се разбира с много от треньорите, с които работи.
Хууб Стевенс се отнася изключително зле с него в "Залцбург" - когато най-добрият му приятел загива в катастрофа не го пуска да отиде на погребението. Марк не може да търпи повече холандеца и затова подписва с "Твенте", а начело на новия му отбор е Дитмар „Диди” Константини, който има различни методи на работа.
Австриецът се напасва на стила на новия си тим, но на няколко пъти се опитва да убеди треньора да разчита повече на тактика. Това му коства титулярното място.
Често го обвиняват в арогантност. Начинът, по който изглежда, по който се движи и говори, дори погледът му, който винаги е "отвисоко" - всичко това му придава един различен образ. Хората просто не го приемат. Докато Алаба или Арнаутович се радват на щастливи възгласи по улиците, то на него се гледа със скептично око.
През декември 2015 година треньорите в австрийското първенство избраха Футболист на годината. Всеки имаше право да номинира по трима играчи. Алаба, Арнаутович, Драгович и Юнузович обраха вота на специалистите, а Марк Янко, единственият, който отбелязва 7 гола за националния отбор, не попада сред избраниците на нито един треньор.
За сравнение, когато Тони Полстер вкарва 7 попадения за представителния тим на страната преди 18 години, това му носи титлите за Футболист и Спортист на годината.
Феновете също дават своя вот - победителят Давид Алаба получава 431 000 гласа, а Янко само 16 400.
В Австрия може да не е достатъчно оценен, но със сигурност вече има специално място в сърцата на феновете на "Базел". В момента той рядко попада сред титулярите на Урс Фишер, но това едва ли ще го пречупи.
Нищо чудно съвсем скоро да се изяви в типичния си стил - с решителни голове, и отново да стане избор номер 1 в нападение.
