на живо

Стив Зак – от Къмбърленд до "Лукойл"

Американецът кара кадилак, слуша „Пърл Джем“ и мечтае за Бахамите

Той е висок. Даже ужасно висок. Може би това е и основната причина да избере за свое призвание баскетболната игра. Нищо, че като дете често си фантазирал, че някой ден може да стане професионален бейзболист.

За по-малко от половин година у нас, Стив Зак се превърна в много важен компонент от печелившата система на "Лукойл Академик". Супер изявите му при победата на „студентите“ като гости на "Бенфика" (76:67) миналата седмица му донесоха заслужено признание от ФИБА.

Като бледен юноша американецът мечтаел да се научи да свири на китара. Това едва ли е възможно, защото дарбата му е далеч по-различна. И тази дарба го превърна в MVP на 4 кръг в Европейската купа. Причината? Статистически погледнато, причината бе закодирана в чудовищния дабъл-дабъл от 20 точки и 15 борби (9/10 в стрелбата от игра за 32 минути престой на терена), донесъл на Зак гросмайсторските 35 пункта коефициент на полезно действие в мача.

Тих, скромен, мълчалив и много продуктивен на паркета. Фен на италианската кухня, който никога не би отказал да похапне една майсторски приготвена лазаня. В колата му гърми музиката на „Пърл Джем“, а последният му любим филм, е с участието на един от най-харесваните от него актьори Лео Ди Каприо – „Вълкът от Уолстрийт“.

След фантастична кариера в гимназията в родния си град, младокът се отправя да учи маркетинг в университета Ла Сал, в Пенсилвания. Е, не стига до НБА, но като всеки янки, отдаден на играта под двата коша, не спира да следи случващото се в Лигата отвъд океана.

Възхищава се на състезател на поста, на който и той играе. Еталон за център, според Зак е Тайсън Чандлър (216 см, 34 години) – олимпийски и световен шампион с националния отбор на САЩ, шампион на асоциацията с Далас през 2011 г.

Срещу "Бенфика", Стив стигна до четвърти дабъл-дабъл този сезон в Европа, но първите му три бяха в рамките на редовния сезон. Впечатляващото е, че дори средните му показатели дотук в турнира са почти равни на дабъл-дабъл: 12,3 точки и 9,3 борби в 10 двубоя!

За пътя, който е успял да извърви през своите 24 години (роден е на 10 декември 1992 г.), Зак е благодарен преди всичко на родителите си. Именно те възпитават в него упоритост, трудолюбие и висока работна етика, с която го помнят всички негови треньори – от гимназията, през колежа, до професионалната кариера.

„У дома се знаеше, че всеки трябва да заслужи това, към което се стреми и това, което иска. От малък бях научен, че нищо на този свят не идва даром и заслугата е на нашите“, казва центърът, който подписа със „студентите“ през миналото лято.

Стив израства в предградието Ню Къмбърленд с население от 7000 души в Пенсилвания. Най-яркият му спомен като тийнейджър е случка, свързана с деня, в който взима шофьорската си книжка. Майка му и баща му го очакват с изненада. Току що са го направили горд собственик на кадилак – култов модел „Девил“, който да може да побере дългуча, извисяващ се до внушителните вече 211 см.

„Колата ми бе подарък, а мой ангажимент бе да изработя сам пари, с които да й пълня резервоара“, връща се назад във времето американецът, който пасна като дялан камък в титулярната петица на Тони Дечев.

Стив е мечтател. Момче, което има широк хоризонт. Ако го попитате къде иска да пътешества, ако му остане мъничко свободно време по време на лятната ваканция, пригответе се за нестандартен отговор: Търкс и Кейкос!

Търкс и Кейкос?!

Сложете ръка на сърцето и признайте, че въобще не сте чували за това място и единствената причина да остроумничите и държите на противното е, че светкавично сте отворили гугъл и сте повикали на помощ търсачката.

Да, Търкс и Кейкос е райско кътче на земята, което Стив ще посети рано или късно. Намира се на Бахамските острови и изглежда ето така: 

Преди обаче да си заслужи билет за Бахамите, Зак има още доста несвършена работа, която го очаква с екипа на "Лукойл". На дневен ред е срещата, която му предстои с коравите пичове от "Енисей" Красноярск – препятствие, което момчето от Ню Къмбърленд очаква с нетърпение по две причини: защото, откакто се помни, обича предизвикателствата и защото има стари сметки за уреждане с руснаците.