През седмицата стана ясно, че националният ни отбор по биатлон ще има нов треньор - украинецът Василий Мукшин. Името на 60-годишния специалист не е ново за България.
Два пъти той е начело на женския ни представителен тим - от 1999 до 2005 г., а след това от 2007 г. до 2010 г.
Традиционно Милена Тодорова и Владимир Илиев ще тренират самостоятелно, а в "А" отбора влизат Антон Синапов, Благой Тодев, Васил Зашев, Константин Василев, Даниела Кадева, Лора Христова и Валентина Димитрова.
За всички любители на белия спорт веднага направи впечатление отсъствието в списъка на Мария Здравкова. Тя е само на 24 години, но слага край на кариерата си. Защо?
"Би било нелепо, ако си дам оценка повече от 2 на изминалия сезон. Със сигурност бе най-лошият ми до момента. Абсолютно нищо не се получи добре, нито бягането, нито стрелбата... Имах си своите обяснения за беговата форма, но до последно не успях да разбера причината за стрелбата ми.
Единственото положително, което мога да отчета, е че лично аз чувствах всеки един от отбора по-близък от всякога", разказва за www.btvsport.bg Мария.
Красавицата има трима братя, а първите си стъпки върху писалките прави под вещото ръководство на четвъртата на 15 км от Игрите в Нагано 1998 Павлина Филипова в Берковица. Тогава на върха стъпва единствената ни до момента олимпийска шампионка в зимните спортове - Екатерина Дафовска.
"Решението за отказването беше в мислите ми още след края на миналия сезон, трудно приех промяната на треньорите и отказването на стария вакс екип.
Бях много близка с тези хора и след тежкия сезон през тази година още по средата, знаех какво е най-правилно да направя за себе си. Разбира се, че ми се искаше да продължа, това бе моята мечта и не си представях всичко да приключи едва на 24, но аз съм реалистка, а също така максималистка.
Последните 2 години нещата видимо не вървяха. Тази година беше пълна със здравословни проблеми и си дадох сметка, че тези резултати не ме карат да се чувствам добре, колкото и да обичам, това което правя. Може би съм дала всичко, на което съм била способна", допълва едно от най-красивите лица на българския спорт.
Не са един и двама тези, които се опитват да я разубедят. "Доста хора се опитаха да поговорят с мен, но аз съм много твърда и непоклатима, когато взимам решение, а в случая то бе категорично. Не мога да кажа нищо лошо за треньора (бел. ред. - полякът Адам Колоджиейчик), но от моя опит и разбирания през годините, треньорът трябва да е много близък със състезателя, а в този случай това не беше така.
Може би манталитет или езикова бариера, но не успяхме да се намерим по начина, който аз самата смятам за правилен, за да върви състезателят напред. Методиката също се оказа не в моя полза. Това не значи, че за друг няма да работи".
Признава, че не си тръгва с тъга. "В никакъв случай с разочарование, пушката и писалките бяха най-добрите ми приятели през последните 10 години, те не носят вина.
Щастлива съм, че съм имала възможността да се състезавам на най-високо ниво, спортът ми е дал много и честно казано не искам да се отдръпвам напълно от него.
До последно горях в това, което правих и го правих с цялото си сърце", не крие вълнението си Мария, която носи гордо българското знаме по време на откриването на олимпийските игра в Пекин.
"Честно още не мога да си го представя, какво ще е бъдещето. Със сигурност много по-различно от последните 10 години, защото през лятото ни беше основната подготовка и съм била все на лагери. Надявам се да е пълно с хубави емоции, пътувания и забавления.
Както казах, не ми се иска да се откъсвам напълно от спорта, но като начало искам да си взема глътка въздух - психически и физически. След това ще мисля. Трябва да завърша образованието си, това е приоритет сега.
Със сигурност бих тръгнала по същия път. Спортът ми даде истински приятели, научи ме на дисциплина, упоритост и емоции, които не знам по-какъв друг начин могат да се изпитат. Само един спортист съм сигурна, че би ме разбрал. Разбира се, че не е било лесно, но си е заслужавало и не съжалявам за нищо", завършва Мария.
