КАКВО Е ХОЛЕСТЕРОЛ?
Холестеролът е органично съединение, което се намира във всички клетки и телесни течности на човешкия организъм. Неговата биологична роля се изразява в:
участие в изграждането на клетъчните мембрани
образуване на надбъбречните и половите хормони, витамин Д, жлъчните киселини и други
По-голямата част от холестерола се синтезира в черния дроб, а останалата – се набавя чрез храната. Основни хранителни източници на холестерола са: тлъстите меса, вътрешните органи (черен дроб, бъбреци), яйчните жълтъжи, млечните мазнини и други. Внимавайте със варената риба!
Само когато имате твърде много от това мастно вещество, това се счита за основен рисков фактор за сърдечен удар, сърдечни заболявания и инсулт. Всъщност има няколко различни вида холестерол. Липопротеинът с висока плътност (HDL холестерол) придава добър, защитен ефект на тялото ви. Така нареченият „лош холестерол“ е известен като холестерол с липопротеин с ниска плътност (LDL).
Вашият общ показател за холестерол минус вашия HDL холестерол дава число, известно като не-HDL холестерол. Това е най-доброто число на холестерола, което трябва да се знае за прогнозиране на сърдечно-съдовия риск. Много жени по света са изложени на риск от висок холестерол и не го осъзнават.
Приблизително 45% от жените над 20-годишна възраст имат общ холестерол от 200 mg/dl и повече, което се счита за повишено и сериозно състояние – но проучване на Американската сърдечна асоциация установи, че 76 процента от жените казват, че дори не знаят какво техните стойности на холестерол са!
Триглицеридите, вид мазнини в кръвта, обикновено измервани заедно с холестерола, са още по-рискови при жените в сравнение с мъжете. Това е проблем, защото нивата на холестерола при жените могат да се колебаят доста след менопаузата и са склонни да се увеличават с възрастта, което ни излага на по-голям риск от сърдечни заболявания и инсулт.
Холестеролът е естествен компонент в кръвта на всеки човека!
КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ ВИСОКИ СТОЙНОСТИ НА ХОЛЕСТЕРОЛ?
Знаете, че твърде много е и опасно. Но какво е холестерола? От къде идва? И всичко лошо ли е? Холестеролът е восъчно вещество, което се намира във всяка клетка в тялото. То се произвежда от тялото или се абсорбира от храната. Вашето тяло се нуждае от холестерол, за да произвежда важни стероидни хормони като естроген, прогестерон и витамин D.
Също така се използва за производството на жлъчни киселини в черния дроб: те абсорбират мазнини по време на храносмилането. Значи е необходим малко холестерол? Да! Проблемът е, че можеш да имаш прекалено много добро нещо. Излишъкът от холестерол в кръвта може да се депозира в артериите на тялото.
Тези отлагания се наричат плаки и водят до атеросклероза или втвърдяване на артериите. Това е основната причина за инфаркти, инсулти и други съдови проблеми. Вашето общо ниво на холестерол е мярка за общото количество на холестерола, циркулиращ в кръвообращението ви, което включва два основни компонента:
LDL холестерол: LDL означава липопротеин с ниска плътност. Това е известно като „лошия“ холестерол, който пряко допринася за натрупването на плака в артериите.
HDL холестерол: HDL означава липопротеин с висока плътност. Той е наречен „добър“ холестерол, защото експертите смятат, че може да помогне на тялото да се отърве от LDL холестерола.
Така че парченца от тези неща циркулират през вашата система и ето какво се случва: лошите части – LDL частиците обичат да се залепват за лигавицата на артериите ви. Докато се „залепи“ там, той поражда възпалителен отговор и тялото ви започва да го превръща в плака. Плака в кръвоносните ви съдове ги прави по-твърди и тесни, ограничавайки притока на кръв към жизненоважни органи като мозъка и сърдечния мускул, което води до високо кръвно налягане. Освен това, парченцата могат да се откъснат и да причинят инфаркт или инсулт. И познайте какво? Това натрупване може да започне още на 20-те години на живота на жените!
ОЩЕ МАЛКО ЗА „ДОБРИЯТ“ И ЗА „ЛОШИЯ“ ХОЛЕСТЕРОЛ?
Тъй като мазнините в кръвта (холестерол и триглицериди) са неразтворими във вода, те се свързват с белтък под формата на липопротеинови частици. По този начин се осъществява транспорта им до тъканите и органите. Липопротеините с ниска плътност (LDL) съдържат около 70% от общия холестерол и са известни под името “лош” холестерол. Същите го транспортират от черния дроб до органите.
Когато той е в наднормено количество в кръвта настъпва увреждане на съдовите стени и развитие на атеросклероза. Липопротеините с висока плътност (HDL) транспортират холестерола за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини същият се отстранява от организма. Следователно HDL не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича “добър” холестерол (HDL).
КАКВО ДА ЗНАЕМ ЗА ТРИГЛИЦЕРИДИТЕ?
В допълнение към холестерола, може да чуете вашия лекар да споменава триглицериди, друг вид мазнини, открити в кръвообращението. Жените трябва да обърнат особено внимание на това. Високото ниво на триглицериди изглежда предсказва още по-голям риск от сърдечни заболявания при жените в сравнение с мъжете. Когато приемате повече калории, отколкото ви е необходимо, тялото ви превръща допълнителните калории в триглицериди, които след това се съхраняват в мастните клетки.
Триглицеридите се използват от тялото за енергия, но излишните триглицериди увеличават риска от сърдечни заболявания. Пиенето на много алкохол и яденето на храни, съдържащи прости въглехидрати (захарни и нишестени храни с висок гликемичен индекс), наситени мазнини и трансмазнини допринасят за високи триглицериди.
Високите нива могат да бъдат причинени и от здравословни състояния като диабет, недостатъчна щитовидна жлеза, затлъстяване, синдром на поликистозни яйчници или бъбречни заболявания. Триглицеридите също циркулират в кръвта и допринасят за образуването на плака.
Много хора с високи триглицериди имат други рискови фактори за атеросклероза, включително високи нива на LDL или ниски нива на HDL или анормални нива на кръвна захар (глюкоза). Генетичните изследвания също показват известна връзка между триглицеридите и сърдечно-съдовите заболявания.
КАКВО Е ВАШЕТО НИВО НА ХОЛЕСТЕРОЛ?
Стандартният липиден кръвен тест обикновено измерва концентрацията на общия холестерол, HDL холестерола и триглицеридите. Нивото на LDL-холестерола обикновено се изчислява от тези числа, използвайки добре установена формула. И така, какви са вашите целеви числа? Според Michos идеалното ниво на LDL холестерол трябва да бъде по-малко от 100 mg/dl, а при жените нивото на HDL холестерол в идеалния случай трябва да бъде по-голямо от 50 mg/dl. Триглицеридите трябва да бъдат по-малко от 150 mg/dl. Както отбелязва Мичос, най-добри са нивата на общия холестерол под 200 mg/dl.
СТОЙНОСТИ НА СЕРУМЕН ХОЛЕСТЕРОЛ
Вашите числа (данни) за холестерол ви помагат да ви информират за риска от сърдечни заболявания, но стандартният начин, по който са определени, не винаги дава най-точната оценка. Изследователите на Джон Хопкинс са разработили по-добър начин да изчислят по-точно нивото на така наречения лош холестерол, известен като холестерол с липопротеин с ниска плътност (LDL).
Холестеролът е восъчно вещество, което се натрупва в стените на артериите и допринася за образуването на плака, отлаганията, които втвърдяват и стесняват артериите. Това затруднява ефективното изпомпване на кръвта от сърцето към останалата част от тялото, създавайки сцена за възможен бъдещ инфаркт или инсулт.
Холестеролът не плава свободно в кръвта – трябва да се носи от липопротеини, частици, образувани в черния дроб, които са направени от мазнини и протеини.
Има няколко вида, включително липопротеин с висока плътност (HDL), който помага за премахване на холестерола от артериите и предотвратяване на натрупването на мазнини, и различни не-HDL липопротеини, които в излишък са свързани с увреждане на артериите, сърдечно заболяване и инсулт. Те включват липопротеин с междинна плътност (IDL), LDL и липопротеин с много ниска плътност (VDL).
ИЗМЕРВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА
За измерване на тези липопротеини се използва прост кръвен тест, наречен липопротеинов панел или липиден панел. Резултатите показват три лесно измервани резултати:
общ холестерол
HDL холестерол и триглицериди
друг вид мастна молекула
Включен е и LDL холестеролът, който обикновено се оценява, а не се измерва директно. За да изчислят LDL, лабораториите използват формула, известна като уравнението на Friedewald, по-целесъобразен начин да се оцени LDL в сравнение с реално измерването му (което включва тромав и скъп процес, наречен ултрацентрифугиране).
РИСК ОТ ПОВИШЕНО НИВО НА СЕРУМЕН ХОЛЕСТЕРОЛ
Повишеният серумен холестерол е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза, която е в основата на двете най-значими хронични незаразни болести – исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест, причиняващи инвалидизиране и смърт на много хора по целия свят.
ПРИЧИНИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА В КРЪВТА:
наследствената предразположеност
стрес
нездравословното хранене
хроничните заболявания на черния дроб, бъбреците, захарен диабет и други
наднорменото тегло
употребата на лекарства – орални контрацептиви, диуретици, глюкокортикоиди и други
ниската двигателна активност
пол – след менопаузата при жените холестеролът нараства
злоупотребата с алкохол
тютюнопушенето
възраст – след 20-та година серумният холестерол се увеличава
КАК СЕ НАМАЛЯВА СЕРУМНИЯ ХОЛЕСТЕРОЛ?
Нормализирането на серумния холестерол може да се постигне чрез промяна в начина на живот! Промените включват:
холестерол редуцираща диета. Най-често 2 седмици след започването и, тя може да намали холестерола средно с 10%. Диетата включва консумация на: повече плодове и зеленчуци – най-малко 5 пъти дневно. Храни с високо съдържание на скорбяла и влакнини (пърнозърнест хляб, зърнени храни, ориз, бобови храни).
Обезмаслено или нискомаслено мляко, млечни продукти без мазнини или с ниско съдържание на мазнини (кисело мляко, квасена сметана, извара, сирене). Месо без тлъстини (пилешко месо без кожата; риба; меса, на които са отстранени тлъстините).
Растителни масла (царевично; маслиново; соево). По-малко готови и предварително обработени храни (кексове, сладки, бисквити). По-малко черен дроб, мозък, бъбреци и други вътрешности. По-малко яйца – не повече от 2 яйчни жълтъка на седмица (пряко консумирани или в приготвената храна).
