на живо

Стига драми, скоро ще ни мине

Работи се, виновни са други, трябва само време, скоро ще се гордеем

Да критикуваш националния отбор по футбол вече е по-скучно от самия национален отбор по футбол. Но пък мачовете му са по-забавни от "Двама мъже и половина". Само дето на терена мъже няма. Даже не са и половини.

Какъв емоционален парадокс! Хем ни е ужасно срам, хем не можем да им се наситим. Гледаме ги с преплетени пред очите пръсти, както децата гледат филм на ужасите. Знаем, че пак ще ни вкарат много. Но искаме да видим как и откъде.

Изкушаващо е да питаме на какви хора поверяват свещената фланелка, носена от Гунди и Ицо. Примерно в Будапеща игра едно момче с 4 мача във втора дивизия на Полша, чието име така не запомнихме. Ама той да ни е проблемът. Затова и не питаме, няма смисъл.

Иначе пак разбрахме, че за всичко са виновни клубовете. Защото залагали на чужденци, а не на нашите талантливи момчета. Елементарна проверка - 40,1% от футболистите в родния елит са внесени зад граница. Същият показател за Унгария е 47,1%. Ама подготвяйте се малко, преди да се излагате…

Но стига вече с тоя негативизъм! Както натъртва директорът на националния отбор - отстрани е лесно. Ами лесно ни е, наистина. Ще се посрамуваме, посрамуваме и ще ни мине. Главоболието и раздразнението траят само няколко дни. Нито ни е първият, нито ни е последният цикъл. Нека този път за разнообразие да изброим позитивните неща.

- Прекрасна логистика. БФС отново се справи блестящо с основните си функции. Да чухте някой да се оплаче от полета, хотела или храната? Предлагаме слоган на перфектно организираните екскурзии из Европа: Отчайващи футболисти - доволни туристи!

- Работа в перспектива. Оказа се, че и този път целта не била да се класираме, а да градим отбор. Директорът (пак го цитираме, защото президентът отказа да говори) даже обеща, че след две години ще се гордеем. Изброи момчета, с които бъдещето ще е светло. На едното даже сам забрави името. Сети се единствено, че играе в Бенфика (б.р. - след справка в Google изплува името Калоян Костов, който е при 19-годишните).

- Философски поглед. Същият директор заключи, че понякога загубата е по-добра от победата. Хак да им е на черногорците и на унгарците! Какво толкова се радват, че са ни били? Сами падат в капана.

- Стройна йерархия. На терена може да е пълен хаос, но момчетата вече поне знаят кой им е шеф. Наскоро БФС се похвали, че някой си съд се произнесъл по едно от онези там дела. Президентът е легитимен, мандатът е безспорен. Една грижа по-малко.

Ето я и оптимистичната теория за българския футбол. Работи се, виновни са други, трябва само време.

P.S. Спокойно, следващите мачове са чак през юни.