на живо

Моцарт на баскетбола, който завинаги остана на 28 (ВИДЕО)

30 години без легендарния Дражен Петрович

Моцарт на баскетбола, който завинаги остана на 28 (ВИДЕО)

7 юни е тъжна дата не само за баскетбола, но за света на спорта. Днес се навършват точно 30 години от смъртта на легендарния Дражен Петрович.

Модел за подражание както на паркета, така и извън него. Роден е 22 октомври през 1964 година в Шибеник, Хърватия. За съжаление гардът остава завинаги на 28 години. На днешния ден през 1993 г. на магистрала в близост до германския град Инголщат баскетболистът напуска този свят след автомобилна катастрофа.

Два дни по рано (б.а.-5 юни) изиграва последния си мач с националния отбор на Хърватия срещу Словения във Вроцлав в квалификациите за Евробаскет 1993 в Германия. Докато неговите съотборници решават да се приберат със самолет, той потегля обратно към своята родина с кола, в която са още неговата приятелка Клара и турската баскетболистката Хилал Едебал.

На дъждовния път автомобилът на тримата се блъска в камион, след което Петрович умира на място след тежки удари на главата, които получава при инцидента. Едебал и Клара пък оцеляват, но не се разминават със сериозни наранявания, като първата губи своята памет и никога повече не играе баскетбол.

Още като момче Дражен Петрович обиква баскетбола, а изключителното му постоянство и отдаденост по време на ежедневните тренировки, както и неоспоримият му талант, бързо го превръщат в един от най-добрите във всички възрастови групи. Става част от мъжкия отбор на Шибеник още на 15 години и още тогава загатва, че само небето му е граница. 

През 1984 г. преминава в редиците на Цбиона Загреб, където се превръща в кошмар за всички европейски отбори. С тима от хърватската столица има на сметката си два трофея в Евролигата, Купа Сапорта, една титла на бивша Югославия и три купи на страната. Моцарт на баскетбола няма конкуренция и печели приза за Най-добър реализатор в Евролигата, Купа Сапорта и Купа Корач.

След като завоюва всичко възможно с хърватите, намира ново предизвикателство в Реал Мадрид, където играе през 1988/1989. Той продължава да кове своето наследство и с екипа на мадридчани, с които вдига Купата на краля, а освен това се превръща в Реализатор №1 на редовния сезон и на финалите в испанския елит.

Превърналият се вече в икона Петрович се отправя към НБА през лятото на 89 г., когато се присъединява към Портланд Трейл Блейзърс. Въпреки че в началото не е оценен подобаващо отвъд океана, впоследствие хърватинът става част от Бруклин Нетс, където прави чудеса и е избран за Най-добрия европеец, играл в лигата през 1992 г.

В колекцията на гарда личат общо осем медала с националния отбор на бивша Югославия. Той е световен шампион от Мондиала в Аржентина през 1990 г., като има и едно сребро. Година по-рано печели трофея от Евробаскет в Югославия, а във витрината му присъства и едно сребърно отличие от шампионат на Стария континент. От олимпийски игри завоюва два сребърни и един бронзов медал. На олимпиадата в Барселона през 1992 г. извежда Хърватия на финал срещу САЩ, в чийто състав са имена като Майкъл Джордан, Лари Бърд, Меджик Джонсън и Скоти Пипън.

МVP на световното първенство през 1986 г. Най-полезен играч на Евробаскет 1989 г. Най-добър атлет на бивша Югославия за 1985 г. ФИБА го поставя сред 50-те най-велики през 1991 г. Носител на най-високото отличие на Олимпийското движение – Олимпийски Орден, който се връчва за особени заслуги за развитието на каузата и спорта. Един от 50-те най-велики в историята на Евролигата. През 2002 г. е приет посмъртно в Залата на славата на ФИБА.