на живо

Аплодисменти за тях: България с първи отбор на световните игри за хора със Синдром на Даун

Не успехите, а усмивките са важни за родните представители, категоричен е Слав Петков

Аплодисменти за тях: България с първи отбор на световните игри за хора със Синдром на Даун

Има един език, който обединява. Той изгражда мостове между култури, създава приятелства. Но най-вече възпитава. Затова спортът понякога се превръща от забавление в мисия - защото е важен. Знаят го и Слав Петков и Бойка Петкова, които са се заели да помагат на хора със Синдром на Даун.

"Бяхме провокирани от техните резултати. Тази феноменални резултати, които дават, в постижения, в амбиция те да бъдат истински спортисти. Това ни мотивира да продължаваме и да стигнем до тези големи форуми, на които ни се отдава възможност да участваме", споделя Слав Петков, който е Председател на Федерацията по адаптирана физическа активност – България.

Следвайки успешната линия на развитие, Слав си поставя нова амбициозна цел и я постига. България ще има своя първи тим на най-големия форум за хора с ментални увреждания - Световните игри за хора със Синдром на Даун.

"Знаем, че може и да не бъдем на нужното ниво, но сме наясно, че ще поставим едни стабилни основи. Едно добро начало за развитие на спорта за хора с ментални увреждания. Колкото повече вярваме в това, което правим, толкова по-големи резултати имаме. Надяваме да го покажем на всички. Да могат да се радват и да ръкопляскат на тези спортисти", добавя Слав Петков.

За напредъка и добрата форма на българските спортисти се грижат треньори от цялата страна. Сред тях е и Бойка Петкова, която се занимава с лека атлетика.

"Техните постижения ми дават сили да продължавам напред. Най-важният урок, който да им дам на тези хора, е че трябва на първо място да са добри. Това е най-важното. И да гледат само напред", оптимист е тя.

Световните игри за хора със синдром на Даун ще се проведат в италианския град Ферара, като официалното откриване е днес (3 октомври). България ще има 5 представители, като Слав Петков е категоричен, че не резултатите, а усмивките са нещото, което иска да види:

"Приемам ги като мои деца. Виждам прогреса в тях. Виждам всеки изминал ден как се променят. Как стават все по-общителни, все по-мотивирани. Като видя искрите в очите им, като замечтаят за медали. От тях се научих да ценя живота. Да вярвам, че това, което имам и съм постигнал, е достатъчно, за да бъда щастлив.", заяви той.