За 17 секунди можете да направите 20 лицеви опори. За същото време американската спринтьорка Алисън Филикс пробягва 150 метра, което е неофициален световен рекорд.
За 17 секунди обаче може целият свят да се преобърне и мечтата за олимпийска титла внезапно да се изпари. Именно тази съдба има Йорданка Благоева – първият български атлет със световен рекорд. Спортистът, който никога не успя да спечели златен медал на олимпийски игри.
Годината е 1972-а. На Игрите в Мюнхен борбата за заветното злато във високия скок при жените се води между Йорданка Благоева и западногерманката Улрике Майфарт. Летвата е вдигната на 190 сантиметра.
"Скочих височината – това беше трети опит. Тя я преодоля и аз я преодолях. Действително леко закачих летвата, но вече бях отишла, почти се бях облякла – щастлива, че съм я преодоляла.", спомня си Благоева навръх имения си ден. - "Стадионът изрева – аз си помислих, че нещо друго е станало в този момент. Акерман дойде и каза: "Йорданка, летвата ти падна! Няма да продължиш."
Точно 17 секунди, след като Благоева се е приземила успешно след своя опит, нейната летва е съборена. Остават обаче съмнения.
"И треньорът ми, и всички приятели и телевизиите, които снимаха, всички снимат мен в този момент. Никой не е снимал там летвата."
"Година по-късно дойде един българин, който каза, че има филмов материал как немски журналист долу е ритнал летвата и така е паднала. Не пожелах да го видя. Вече е останало, че съм сребърна олимпийска медалистка, приех го."
Въпреки болката от изпуснатия шанс да спечели олимпийска титла, Йорданка Благоева намира сили да поздрави победителя. "Много красиво и много лесно е да си победител. Трябва да покажеш своите качества, когато загубиш."
"Там сме съперници – и то много големи, на терена. Но в живота сме големи приятели."
За да се запази балансът в живота, когато загубиш нещо често получаваш нова възможност. "Имах изключителен педагог – Петър Димитров. Върнахме се от Мюнхен и той каза: "Не, за мен ти нищо не си направила. Не сме се реализирали. Федерацията трябва да ти намери още едно състезание."
"Точно 20 дни след това в Загреб – България, Югославия и Испания. Тройна среща."
В хърватската столица Благоева преодолява 194 сантиметра. И се превръща в първия български лекоатлет със световен рекорд.
"Цялата нощ не спах. Минава ти целият живот, тренировките... В този момент не можеш да го усетиш. Винаги, когато се прибереш в България, се усеща това, което си направил.", разказа Йорданка Благоева.
"Първите дни си като в безвъздушно пространство. След това започваш да усещаш признанието, любовта, обичта. И съм горда все пак, че това беше първи световен рекорд за българската атлетика."
Далеч от лекоатлетическата писта и от сектора за скок на височина, за Йорданка Благоева един празник има по-специално място в нейното сърце.
По традиция, на Йордановден всяка година Благоева празнува в своето родно село, Горно Церовене. Местните се хвърлят във водите на Огоста, за да хванат кръста. От дълги години победителят получава поздравления първо от световната рекордьорка.
"Всяка година, независимо от COVID-19. Може би ще бъдем по-внимателни. Няма да е с тази сила, която е била преди години, но хората празнуват."
Усърдие. Последователност. Непримиримост. Трудолюбие. Воля за победа. Позитивизъм. И огромна любов към спорта. Това е рецептата за успех на Йорданка Благоева и нейните 7 стъпки за успеха. Стъпките на първия български атлет, който докосна спортното небе.
"За мен спортът е не толкова като съдба, колкото като религия. Това е един храм, в който влязох преди толкова много години и едва ли някога ще изляза през живота си", завърши тя.
