на живо

14 години, след като синът му умря: Трогателната изповед на Предраг Миятович

Бих дал всичките си голове и титли само за една дума и прегръдка от Андреа

Датата е 3 юни 2009 г. Синът на футболната легенда на Реал Мадрид Предраг Миятович – Андреа, умира в болница във Валенсия.

14-годишният тийнейджър страда от тежка хидроцефалия.

Сега Педжа за първи път говори с подробности за трагедията.

"Когато се случи да чуете, че нещо не е наред с детето ви и че прогнозата е доста негативна за болестта и развитието й, винаги е шок. Защо аз? Какво направих, че Бог да накаже точно мен?

Тогава осъзнаваш, че това се случва на милиони хора по света. Той си отиде преди 14 години, много време мина... Независимо от кариерата и всичко, за родителя най-важното е децата да са здрави.

Дали ще са отличници, дали ще успеят в живота, дали ще направят кариера - да, важно е, но второстепенно. На първо място е да са здрави, че са там, че могат да говорят, да те прегръщат, да те питат, да ги питаш, да ти отговарят", не крие емоциите си Миятович в предаването "Una, due, tre" на TV Una.

Той говори за детето си, като за феномен, защото е надминал медицинските прогнози и е благодарен на Бог за това.

"Когато се роди, ми казаха, че с много късмет ще издържи до 7-годишна възраст. Живя 14 години. Той е феномен! Няма по-голям боец ​​от него. Надмина всички прогнози с много проблеми и операции.

Ако той можеше да се бори, защо не можем всички около него? Андреа така и не проходи, никога не тичаше, никога не говореше. Когато нямаше кризи, той беше усмихнато малко момче и това ще остане в паметта ми завинаги", споделя 54-годишният черногорец.

Би дал всичките си голове и титли само за една дума и прегръдка от Андреа.

"Бих дал всичко, абсолютно всичко, ако беше здрав, ако днес беше голям човек, на 28 години, ако имаше собствено семейство. Бих го направил, но това е невъзможна мисия.

Винаги, когато си мислех, че съм звезда, че играя добре, хората ме обичат, вкарвам голове и всичко се върти около мен, винаги се случваше, че неговата болест, ме сваляше на земята до ниво, на което осъзнавам, че всъщност съм аз съм един обикновен човек и няма разлика между мен и другия родител в чакалнята", трогва Предраг.