11 май е специална дата за Георги Младенов. Днес една от най-ярките личности на българския баскетбол празнува своя 58-ми рожден. Преди 42 години Георги Младенов дебютира в мъжкия тим на "Левски", едва навършил 16. Оттогава е все с оранжевата топка в ръцете и главата. Има 13 шампионски титли, от които 9 със "сините", и 7 купи на страната, 5 от тях с "Левски", безброй рекорди и паметни мачове. Интерес към него имат "Арис" и "Реал" Мадрид. Като треньор води "Балкан", "Берое", "Лукойл Академик" и националните отбори за мъже и до 18 години.
„Правил съм това, което мога, което съм искал, което съм обичал, правел съм го по най-добрия начин. Пожелавам си, ако мога да стъпя на крилцата и да се върна с 30 години назад.“, споделя рожденикът.
Къде мислите, че намираме Георги Младенов на рождения му ден? Разбира се, на баскетболната площадка, заедно със сина си Борислав. След разхлабването на мерките за пандемията от коронавирус в страната и разрешението за спорт на открити места, Младенови не губят време. Настъпилата необичайна ситуация връща баща и син на кварталното игрище в поредния сблъсък един срещу друг.
„Върна ни доста години назад, десетина, да не кажа и повече, да не кажа и 15, когато не само се забавлявахме, а и правехме първите крачки в баскетбола. Като стане на моите години и е постигнал това и това, му желая на същата тази площадка, да се опита да бие сина си или тоест синът му да го бие него. Емоцията те държи и си казваш: "Да, той ми е син, ама защо трябва да ме бие?". Как не искаш да си признаеш, че твоето време вече е отминало", заяви Младенов-старши.
На 58-мия си рождения ден, Георги си спомня за един от най-емоционалните и запомнящи се моменти през цялата му кариера.
„Аз нямам момент в кариерата, който мога да кажа, че е най-хубав. Въпреки това моментът, в който се почувствах отново жив, наистина жив, на 100 процента, е бенефисът ми. Пожелавам на всички, и специално на него, като си прекрати кариерата, да изпита това, което изпитах аз. Това не се описва, това трябва да се изпита, да се преживее. Да видите всички тези хора, всички тези родители и синове, които са те подкрепяли през годините, събрани на едно място. Така че, това, като изживяване, няма нищо сравнимо и с нищо може да се обясни, просто трябва да се преживее. Всичко, което направиха и "Левски", и Тити Папазов и "Панатинайкос", които дойдоха. Аз наистина знам какво съм направил, какво съм постигнал, но тогава наистина осъзнаваш, че тези хора не са дошли само заради "Панатинайкос", а и заради теб.“, споделя Георги Младенов
По време на социалната изолация, голяма част от спортистите откриха непредполагаеми таланти. Именно заради това, отправихме предизвикателство от художествената гимнастика към баща и син Младенови. С лента и топка в ръка, идеята беше приета присърце.
„Вече разбирам какво им е на нашите златни момичета. Как трябва да се справят с лента, с бухалките и с топката. Хайде, с топката по някакъв начин се справяме, но с лентата някак си… нали видя, че единственият човек, който успя да върже лентата без ръка, бях аз! И на възел е вързах даже! Така че имам някакъв успех.“, споделя Георги.
„Ами доста лесно ми беше... не шегувам се – трудно ми е, странно ми е. Мисля, че по-добре се справих от него, но.. да. Аз предизвиквам Илиана Раева да ни оцени, все пак аз имах и движения на един крак с баланс, така че мисля, че това може да наклони везните в моя полза към моята победа. Смятам, че Илиана ще оцени моите усилия и затова че изглеждах малко по-фино и не толкова дървено на терена.“, спорейки споделят баща и син
Легендарен със своя шампионски дух, няма мисия, която да е невъзможна за Георги Младенов. И преди Илиана Раева да даде своята оценка за изпълнението и сами можем да преценим, че предизвикателството е успешно.
В същото време Младенов-младши демонстрира, че може да се справя добре и в друга роля, далеч от баскетболния терен и провежда интервю с рожденика.
Въпреки, че на 11 май рожден ден има Георги, пожеланията и мечтите и на двамата са свързани с Борислав.
„Искам след 10 години, с лула в устата, да ме гледа и да ми се радва. Все пак за това играя. Да се гордея със себе си и той да се гордее с мен.“, споделя Борислав.
„Пожелавам си здраве на себе си и на семейството си. Пожелавам му на него наистина да не спира да гони мечтите си, защото само един човек, който гони мечтите си, може да стигне там, докъдето иска. Никой не знае къде му е таванът. Всеки има своя таван, но докато не опиташ, не можеш да го постигнеш. Може да нямаш тава, небето да ти е таван.“ , си пожелава един рожденик на 58.
В ДНК-то на Младенови има една простичка особеност - лудост. Лудост към баскетбола, любов и себераздаване, което се предава от баща на син и от поколение на поколение.
