Точно след три дни, Александър Везенков се очаква да дебютира в първия си официален мач от новия сезон в НБА. На 26 октомври, Сакраменто Кингс гостува на Юта Джаз. Българинът е втори месец в САЩ, където се бори отначало за всичко в кариерата си.
"Може да съм новобранец в НБА, но в Европа съм направил неща, които са достатъчно важни", това бяха едни от най-запомнящите се думи, изречени от крилото броени часове преди той да се сбогува със семейството и с приятелите си в Ботевград и да потегли към Америка.
И Везенков е много прав, а самочувствието, с което изрича тези думи е повече от покрито.
През последния сезон в Европа, носейки фланелката на гръцкия гранд Олимпиакос, нашето момче постигна всичко.
Или почти:
Стана шампион и носител на Купата и на Суперкупата на Гърция.
Стана баскетболист №1 на гръцката лига.
Стана MVP на Евролигата, където доминира цял сезон като най-голямата звезда в турнира.
Стана реализатор №1 на Евролигата и беше избран за втора поредна година в Идеалния отбор.
Единственото, което не успя да постигне и от което винаги ще го боли, е че Олимпиакос загуби финала на Евролигата в Каунас. Няколко секунди разделиха Везенков и съотборниците му от званието - Кралете на Европа.
Но с много дух, силен характер и с великата подкрепа на семейството си, Везенков отлетя за НБА, за да покори и света в считаното за най-силно баскетболно първенство в света. А един човек е неотлъчно до него през целия му живот и това е баща му.
Как се разделиха баща и син Везенкови? Нека ви припомним:
Летище София. Терминал 2. Малко преди 11:30 часа. Един баща докарва своето момче, което вече закъснява за своето пътуване.
Този баща е Сашо Везенков, а това момче е Александър Везенков – баскетболистът, чието име не слиза от заглавията на баскетболните новини в НБА вече трети ден.
Баскетболистът, който потопи в сълзи една от най-емоционалните спортни общности в Европа – тази на вече бившия му клуб Олимпиакос в Пирея.
Баща и син Везенкови разменят няколко думи и се разделят.
Таткото остава извън терминала, синът влиза вътре и бърза към паспортния контрол и чекирането на багажа. Предстои му дълъг, дълъг път към новия му живот в САЩ.
"Баща ти няма ли да влезе", обръщам се с бърз въпрос към най-полезния играч в баскетболната Евролига през изминалия сезон и към избрания за втора поредна година за №1 в Гърция Александър Везенков.
Получавам кратък и лаконичен отговор: "Не".
И докато се питам как така и защо не, разбирам и че има отговор. Не сте готови да го чуете, защото той си е чисто оправдание, но пък издава принципите на човека:
Сашо Везенков не се е бръснал и се притеснява да влезе в този вид на терминала, където осъзнава, че има телевизионна камера и това вече го кара да се скрие.
Да, но Сашо Везенков стои отвън и не тръгва.
Сърце не му дава да запали колата и да потегли към Ботевград преди да види, че неговото момче се е качило нагоре по ескалаторите. А може би не само това.
След като Александър се съгласява да говори пред bTV (нещо, за което му благодарим – б.а.), баща и син Везенкови се събират, макар и за кратко.
Таткото – легенда на Балкан, три пъти шампион и три пъти носител на Купата на България със „зелените“, все пак прекрачва прага на Терминал 2.
Отвън е срещнал приятели, тези приятели искат да стиснат ръката на порасналото му дете, което официално, след 38-годишна пауза, върна България обратно на картата на НБА.
Тези приятели молят и за снимка, разбира се.
Бащата на Везенков не моли за нищо.
Той просто иска да прегърне сина си, който не би могъл да изпълни с повече щастие сърцето му. Двамата вече са си казали всичко. Следва прегръдка, която няма как да ви остави безразлични. Тя казва всичко.
