"Елате само на един мач на "Сигнал Идуна Парк" и ще разберете всичко." Марио ни отговаря с лека усмивка, когато го питаме как така едно момче от Бургас се е превърнало в тухличка от "Жълтата стена".
Срещаме го в Лондон часове преди финала на Шампионската лига. Пътува от България заедно със Стефан от София. И двамата са млади, образовани, работят в дигиталната сфера. Но онова, което ги среща и свързва, не е професията. Нито случайността. Основата на тяхното приятелство е страстта към Борусия Дортмунд.
Стефан се запалва покрай единствения досега триумф на "жълто-черните" в Турнира на богатите - през 1997 г. след победа над Ювентус. По това време е на 12 и след онези 90 минути в Мюнхен изборът на сърцето му е предопределен.
"А аз дори не съм бил роден", смее се Марио. Питаме го как тогава е почувствал свързаност с един клуб от миньорски град на 2292 километра по права линия от родния му Бургас. "Просто елате на Южната трибуна", повтаря той.
Двамата посещават по няколко мача на сезон. А пътуването до Лондон е организирано минути след триумфа срещу ПСЖ в полуфиналите на Шампионската лига.
Марио и Стефан летят за английската столица, въпреки че нямат билети за големия сблъсък с Реал Мадрид на "Уембли". Те отделят по около 1000 лева за самолетни билети и настаняване с плахата надежда да пробият на черния пазар в часовете преди мача.
Чакат ни в просторен парк, предназначен за гостите от Германия. Фанатичните привърженици на Борусия Дортмунд подават 600 000 заявки за билети, а отпуснатите за клуба места на "Уембли" са едва 24 000.
Когато излизаме от близката метростанция, буквално сме залети от жълто-черно море. Макар че до първия съдийски сигнал остават няколко часа, настроението е като след победа. Марио и Стефан не издържат и запяват в хор един от рефрените на агитката. Интересуваме се дали знаят немски.
