„Не тъгувай, шефе!“ 8-годишно момче, загубило майка си във войната, разплака Арда Туран

„Шефе, не тъгувай. В живота има хубави и лоши дни. Трябва да продължиш напред.“ Тези думи идват от 8-годишно момче, преживяло повече болка, отколкото едно дете би трябвало да познава. Роман е фен на Шахтьор Донецк. Домът му е бомбардиран, майка му е загинала, а самият той е преминал през 35 хирургически операции. И въпреки всичко намира сили да утеши човек, който в онзи момент е потънал в гняв и разочарование.

Това е историята, която Арда Туран никога няма да забрави.

В интервю за италианския вестник La Gazzetta dello Sport треньорът на украинския тим разказва за срещата, променила начина, по който гледа на футбола и на живота. През миналия сезон Шахтьор губи с 1:4 от ЛНЗ. Ден по-рано Лвов е подложен на тежка атака, а хората прекарват нощта в убежища.

След поражението Туран е бесен. Тогава пред него се появява Роман. „Като се има предвид през какво беше преминал, това беше изключителен начин да гледаш към бъдещето. Този ден научих от Роман един от най-важните уроци в живота си: трябва да уважаваш професията си и да правиш каквото можеш, за да носиш радост на хората, но никога да не забравяш, че това е игра, докато истинският живот е нещо много по-голямо“, споделя турският специалист.

Двамата остават в контакт и се срещат винаги когато имат възможност.

Футболът като надежда сред войната

Отборът пътува с автобуси и влакове, а придвижването за европейските мачове отнема средно между 14 и 16 часа. Понякога футболистите дори не успяват да се приберат у дома. Времето за възстановяване и тренировки е ограничено, а младите играчи са особено уязвими към контузии."

В Украйна има война, всеки ден умират хора и светът трябва да знае това“, категоричен е Туран. Той признава, че украинците демонстрират невероятна сила и устойчивост. Прекарват нощта в бункер, а на следващата сутрин отиват на работа и водят децата си на училище.
„Те отказват да позволят на живота да спре. Пред такъв народ би било несправедливо да се оплакваме. Футболът може да даде на тези хора няколко часа щастие. Ние не сме просто отбор, представляваме надеждата на една страна“, казва треньорът.

„Покрих го с одеяло, както бих направил със собствените си деца“

Войната присъства дори в най-обикновените моменти от живота на футболистите. Когато сирените прозвучат, мислите на Туран не са за собствената му безопасност, а за семейството му, играчите и техните близки.

Един спомен особено силно го преследва. При бомбардировка във фоайето на хотел той покрива с одеяло футболиста Исаке, който се опитва да заспи. „Покрих го с одеяло, както бих направил със собствените си деца“, разказва Туран.

„Този образ разказва историята на нашия отбор. Грижим се един за друг и продължаваме напред.“

А, утре пак е време за Шампионска лига. На 21 октомври Шахтьор гостува на Интер на "Джузепе Меаца"...

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google