Един от героите за България от незабравимото американско лято, от което сякаш неусетно изминаха 30 години - Емил Кременлиев, е част е от историята на Олимпиакос.
Гръцкият град ще се изправи срещу Фиорентина във финала на Лига на конференциите на 29 май на стадиона на АЕК в Атина. Сблъсъкът и всичко най-интересно около него - може да проследите пряко в ефира на bTV Action, както и на www.btvsport.bg.
Роден е на 13 август 1969 г. в София. Започва футболната си кариера в Славия през 1989 г., а след това играе за Левски, Олимпиакос, ЦСКА, Унион Берлин, Спартак Варна, Марек, Конелиано и Казичене.
"Допреди полуфинала с Астън Вила не вярвах, че Олимпиакос ще стигне финал. Но срещу англичаните играха много силно. Следя отбора, имам сантименти. Държа на тях. На финал в Европа няма никакво значение резултатът. И с половин гол да е, но да е победа", сподели пред bTV бившият футболист.
Кременлиев е два пъти е шампион на България с Левски. Вицешампион е със Славия и с ЦСКА. Бронзов медалист е със Славия и с ЦСКА. Носител е на националната купа с "сини" и "червени.
В евротурнирите има 28 мача и 1 гол.
"В момента Олимпиакос имат най-добрия отбор в Гърция. Имали са много по-добри футболисти и селекции, но така са се стекли обстоятелствата, че сега стигат до европейски финал. Играха 1/4-финал в Шампионската лига, но сега е моментът, късмет... Имаха една поредица от над 10 последователни титли (бел. ред. - 2004/05, 2005/06, 2006/07, 2007/08, 2008/09, 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15 и 2015/16). Пълна хегемония", връща ни назад в годините той.
Кременлиев е футболист на Левски, когато идва офертата от Пирея. "Искаха ме още Йънг Бойс, един турски и един отбор от Кипър. Имах колебания, но хора от ръководството на Олимпиакос ме взеха и три дни ме развеждаха навсякъде из Атина - стадион, база, център, всичко... И след това не беше трудно да реша.
Не успях да спечеля нищо с отбора, играхме в Европа, но нищо. Феновете са невероятно. Истинско чудо. Поздравяват те по улиците, черпят те в кафенето или в ресторанта. Не дават да плащаш. Но паднехме ли... не излизахме от домовете си", с усмивка разказва четвъртият св света Кременлиев.
