Тук е завоят на смъртта
Пистата „Ерманос Родригес“ в Мексико Сити, на която днес първи обиколки във Формула 1 ще напари и Никола Цолов, е сред най-необикновените трасета във Формула 1.
Трасето е разположено на около 2250 метра надморска височина, то поставя пилотите и инженерите пред предизвикателство, което не може да бъде решено само с повече мощност или по-смела атака.
На пръв поглед болидите трябва да летят по-бързо в разредения въздух. Съпротивлението действително намалява, но има и друга страна: автомобилите генерират по-малко аеродинамично притискане, което означава по-малко сцепление в завоите. Същевременно охлаждането на двигателя, спирачките и останалите компоненти става по-трудно.
Турбокомпресорите трябва да работят по-усилено, за да компенсират недостига на кислород, а пилотите трябва да внимават с приплъзването на гумите. Това е мексиканският парадокс: болидът може да развие огромна скорост на правата, но да се усеща нестабилен там, където е необходимо да завие.
Историята на пистата е неразривно свързана с един от най-страшните завои в моторните спортове. „Перaлтада“ е бърз, наклонен десен завой в края на обиколката, който в оригиналния си вариант изисква огромна смелост и прецизност.
Именно там през 1962 г. загива мексиканската надежда Рикардо Родригес. Едва на 20 години, той катастрофира по време на тренировка преди състезанието, което трябва да бъде дебютът му в домашната Гран при.
Причината остава спорна: сред версиите са прекомерната скорост и технически проблем. Смъртта му превръща младия пилот в символ на една прекъсната мечта. По-късно трасето получава името на него и брат му Педро, също загинал трагично в автомобилна надпревара, но в Германия през 1971 г.
Опасността не остава само в миналото. През 1987 г. Дерек Уоруик катастрофира тежко именно на „Перaлтада“, а инцидентът му води до прекъсване на състезанието. Година по-късно Филип Алио се преобръща зрелищно на изхода на завоя, но успява да излезе невредим.
През 1991 г. Аертон Сена катастрофира в квалификацията, когато неговият Макларън се преобръща на „Перaлтада“. Бразилецът оцелява, но инцидентът остава сред най-показателните примери за риска на старото трасе. Мексико обаче ражда и незабравими спортни моменти.
През 1990 г. Найджъл Менсъл атакува Герхард Бергер от външната страна на същия завой и го изпреварва в една от най-знаменитите маневри в историята на Формула 1. От опасния овал до стадиона, който тресе земята Съвременната конфигурация е значително променена. Оригиналната „Перaлтада“ е прекъсната, а трасето преминава през бившия бейзболен стадион „Форо Сол“.
Там болидите забавят ход, а десетки хиляди фенове създават една от най-електризиращите атмосфери в календара. Но опасностите не са изчезнали. Дългият старт-финал позволява на пилотите да се движат един до друг и да атакуват при спирането за първия завой. Неравностите, променящото се сцепление и натоварването върху спирачките изискват постоянна концентрация.
През 2015 г. Фелипе Маса достига 364 км/ч на трасето, според официалната история на "Аутодромо Ерманос Родригес".
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
