Алваро Триго изпълнява обещанието към баща си и пробяга маратон за под 4 часа
На 2 февруари 2018 г. животът на Алваро Триго се променя завинаги. 23-годишният испанец получава изгаряния по 63% от тялото си, след като попада в горяща стая в къщата на баба си в Андухар. Успява сам да се измъкне от пламъците и да стигне до дома на леля си и чичо си, но състоянието му е критично.
Следват 10 дни в изкуствена кома, четири месеца в болница и 13 операции. Изгарянията засягат ръцете, гърба и краката му. Преместен е в специализираното отделение на университетската болница Вирхен дел Росио в Севиля, където прекарва месеци в изолирана стая заради опасността от инфекции.
Искам да умра, казва той на родителите си. Болката е непоносима, а перспективата за възстановяване изглежда почти невъзможна.
"Алваро пристигна интубиран. Имаше множество усложнения, не само с кожата, но и с бъбреците. Нуждаеше се от дихателна и сърдечна подкрепа. С толкова голяма част от изгарянията на тялото му диагнозата беше много сериозна. При този тип пациенти има висока смъртност", разказва д-р Пурификасион Гакто, ръководител на отделението по изгаряния и пластична хирургия, цитиран от Marca.
Възстановяването е ежедневна битка. Алваро губи 26 килограма, забравя как се ходи и трябва да започне отначало. През май 2018 г. е изписан, но му предстоят още месеци на лечение и болезнена рехабилитация.
Докато синът му е в болницата, баща му Анхел решава да пробяга изданието през февруари 2018 г. и да му посвети медала си. След финала отива директно в болницата, където поставя отличието в ръцете на Алваро.
Казах му, че съм го пробягал в негова чест и че догодина ще бягаме заедно, спомня си той.
Първоначално маратонът изглежда като далечна мечта. През март Алваро отново се учи да ходи, а когато започва да тренира през септември, кожата му все още се разкъсва и кърви. Постепенно увеличава натоварването, докато стигне до дълги бягания от над 20 километра.
На 17 февруари 2019 г., малко повече от година след пожара, баща и син застават заедно на старта. И двамата носят тениски с надпис Направен от огън.
42,195 километра по-късно Алваро пресича финала за 3:59:19 часа. Баща му финишира само секунда по-рано.
"Беше ужасно, исках да спра 27 000 пъти. Бях напълно покрит и дрехите се триеха много в кожата ми, която кървеше. Освен това физически още не бях способен. Колкото и да бях тренирал, бях в кома само година преди това", разказва испанецът.
На финала го чакат семейството му и медицинският екип, който е спасил живота му. Но първата му мисъл е друга - да се върне в болницата и да занесе медала. Днес той е изложен в отделението и служи като символ на надежда за други пациенти.
Маратонът обаче не е краят, а началото на нов живот. Алваро започва да търси границите на физическите и психическите си възможности. Само два месеца след маратона завършва Ironman 70.3 в Марбея, а след това се насочва към плуването, ултрабягането и алпинизма.
Преплува 18 километра между Форментера и Ибиса, а по-късно преминава Гибралтарския проток. Изкачва Килиманджаро (5895 м), Монблан и Елбрус (5642 м). През 2021 г. пробягва 110 километра от дома на млад мъж, пострадал при пожар, до стадион Бенито Вилямарин, за да събере средства за протези. Кампанията носи около 90 000 евро.
През 2026 г. Алваро добавя още две предизвикателства към списъка си - 100 километра между акведукта в Сеговия и болницата Ниньо Хесус в Мадрид в подкрепа на деца с рак и изкачване на Елбрус.
"Как бих могъл да не го направя? Дадена ми е възможност, която не би трябвало да имам. Когато бях в болничното легло, бих дал всичко, за да съм в планината, на състезание или да плувам в морето. Затова си казвам: Бъди благодарен за това и му се наслаждавай", споделя Алваро.
Преди пожара на лявото му бедро имало татуировка с въпроса: Къде е границата?. Пламъците почти заличили надписа.
Въпросът обаче останал. А Алваро продължава да търси отговора.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
