Мауро Проспери, италиански полицай и топ атлет, участник в едно от най-трудните състезания в света. Девет дни по-късно е намерен на ръба на смъртта, на стотици километри от трасето, което мнозина смятали за невъзможно.

Мауро е роден на 13 юли 1955 г. в Рим. Той е бил член на италианската полиция, но и топ спортист. Състезател по модерен петобой, стигнал до ри до италианския национален отбор и през годините си е изградил репутация на човек, който никога не се отказва.

Никой медал обаче не можа да го подготви за това, което го очакваше през 1994 г.

„Ад на Земята“

Преди 32 години той се регистрира за участие в известния „Marathon des Sables“ - ултрамаратон с дължина около 250 километра, преминаващ през мароканската част на Сахара.

Състезателите носят почти цялата си екипировка на гърба си, бягат при температури над 50 градуса и организаторите им осигуряват само ограничени количества вода. Смята се за едно от най-трудните състезания за издръжливост на планетата.

Проспери беше на самия връх в класирането. И тогава всичко се промени. Пясъчна буря на четвъртия ден от състезанието. Вятърът достига силата на ураган, видимостта е почти нулева, но Мауро въпреки предупрежденията, продължи да бяга.

Когато бурята утихва, вече нямаше знамена, писти и други състезатели. Той е напълно сам. Все още имаше малко вода, храна, компас и нож в раницата си. Отначало вярва, че спасителите ще го намерят. Не го направиха.

С течение на дните той започнал да пие собствената си урина, за да предотврати дехидратацията. Хващал гущери, змии, буболечки и дори прилепи, които ял сурови, за да оцелее. През нощта се заравял в пясъка, за да запази телесната си топлина, а през деня се криел от безмилостното слънце.

След няколко дни той намерил изоставен мюсюлмански храм. Бил убеден, че няма изход. На осмия ден стигна до малък оазис. Когато се опита да пие вода, тялото му отхвърляше всяка глътка. Гърлото му беше толкова подуто, че не можеше да преглъща нормално.

Той отпива на малки глътки с часове, докато тялото му започва да приема водата. Това е първият знак, че все още може би има шанс.

На следващия ден видял кози следи. Той ги последвал и се натъкнал на малко момиченце от номадското племе туарег.

Изглеждал толкова ужасяващо, че момичето избягало от страх. Едва по-късно възрастните от племето намерили изтощения италианец и го взели на помощ.

Атлетът се бил отклонил с почти 300 километра от трасето на състезанието и се озовал на алжирска територия. Когато пристигнал в болницата, тежел само около 45 килограма...

Герой... или?

След завръщането си в Италия той е посрещнат като национален герой. Медиите го наричат ​​Робинзон Крузо от Сахара. Не всички обаче повярвали на историята му. Много специалисти са на мнение, че физиологично е почти невъзможно да се оцелее при подобно скитане без помощ.

Повечето хора никога повече нямаше да стъпят в Сахара. Мауро Проспери направи точно обратното.

Той се завърна на Маратон де Сабъл и успешно завършва състезанието, което едва не отне живота му. По-късно пробяга още множество пустинни ултрамаратони, доказвайки, че страхът не го е победил.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google