Един готов състезател от чужбина може да затвори пътя към мъжкия национален отбор на трима или четирима български таланти. Това е един от основните изводи в доклад за последиците от натурализациите, приет от Управителния съвет на Българската федерация по борба.

Анализът поставя неудобен въпрос пред българската борба: дали стремежът към незабавни резултати с привлечени състезатели не е ограничавал възможностите на борци, преминали през родните клубни школи и доказали качествата си още при подрастващите.

В доклада са разгледани случаи от различни периоди и категории, свързани с Анатолий Гуйдя, Леонид Базан, Аркадий Цопа, Владимир Дубов, Али Паша Умарпашаев, Ахмед Магамаев и Ахмед Батаев. Посочени са и български състезатели, които са имали потенциал да стигнат до мъжкия национален отбор, включително медалисти от европейски и световни първенства при подрастващите.

Снимка: Lap.bg

Според анализа значителна част от привлечените борци са продукт на руската школа или на системите за подготовка в държави от бившия Съветски съюз. Въпросът не е единствено в спортните им качества, а в цената, която може да плати българската школа, когато готов състезател заеме мястото, към което се стреми местен талант.

Рискът да изгубим цяло поколение

"Последиците от подобни решения могат да надхвърлят избора на състав за едно голямо първенство. Когато български борец остане без реална перспектива за мъжкия национален отбор, това може да засегне мотивацията му, работата на неговия треньор и готовността на клуба да продължи да инвестира в млади състезатели.

Така се очертава опасността от порочен кръг: ограничени възможности за реализация, отказване на таланти, отслабване на клубните школи и впоследствие недостиг на подготвени състезатели за националните отбори", пишат от БФ Борба.

В доклада се предупреждава, че най-големият риск е натурализацията да се превърне в заместител на последователната работа с българските деца и младежи.

Снимка: Lap.bg

„Ако един талант бъде изместен, това може да е изключение. Когато един и същ модел се повтаря десетки пъти, вече става въпрос за системен проблем. Не губим само отделни състезатели - рискуваме да загубим цяло поколение“, гласи основното послание на анализа.

23 медала и въпросът какво следва

Особено внимание е отделено на резултатите на младите български борци през 2025 и 2026 г. За година и половина състезателите до 15 и до 17 години са спечелили общо 23 медала от европейски и световни първенства.

Според доклада това е доказателство за потенциала на българската школа и за труда на клубовете и треньорите. Предизвикателството е тези успехи да не останат само при подрастващите, а младите медалисти да получат възможност да се развият до нивото на мъжкия национален отбор.

Именно тук е поставен един от най-съществените въпроси: какъв е смисълът от години подготовка, международни отличия и вложени усилия, ако при преминаването към мъжката борба пътят на българския състезател бъде блокиран от вече утвърден спортист, привлечен от чужбина?

Какви промени се предлагат?

Докладът предлага при всяко бъдещо решение за привличане и натурализиране на чуждестранен състезател предварително да се оценяват няколко ключови фактора:

Има ли български състезатели в съответната категория и какви са резултатите им при кадетите, юношите и младежите?

Има ли родни медалисти от европейски и световни първенства?

Какъв е потенциалът им да стигнат до мъжкия национален отбор?

Как натурализацията би повлияла върху възможностите им за спортна реализация?

Предлага се и механизъм за проследяване на развитието на всеки български медалист от европейско или световно първенство при подрастващите до достигането му до мъжкия национален отбор.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google