20 години в леката атлетика. Два олимпийски медала за България и световен рекорд във високия скок. На 78 Йорданка Благоева не спира да предизвиква духа и тялото си, радва се на петима внуци и продължава да ходи боса.
"Така се случиха последните години, може би 5-6 години, пътувам по целия свят. Като спортист съм била, знаете, на стадиона, на самолета и обратно. Бях във Виетнам, Лаус, Камбоджа, Мианмар, Кения, Южна Африка. Значи това са едни прекрасни страни, прекрасни народи. Но тези дадености, които ги има България, не ги видях никъде по света", споделя легендата в специално интервю за bTV.
"Всеки ден благодаря на Бога, че имам щастието да живея на това райско място, което не го давам за нищо на света."
"Не съм от тези, които ще седнат на едно място. Градината е разкошна, мога да работя цял ден, да не се сетя за нищо друго. За съжаление съм работохолик, признавам си, което е една отрицателна черта, независимо от всичко. Може би затова съм успяла в спорта.", разказва с усмивка Благоева.
Тя е една щастлива баба: "Всички имаха данни за спортисти, но всеки си поема по своя път. Както аз навремето, не са ме напътствали моите родители, аз съм си избрала спорта, или той мен ме е избрал, така и те сега, но се радвам, че най-малката Лора, петата внучка, която е първи клас, започна да тренира фигурно парзаляне и април месец ще има първото състезание. Представяте ли си, първи клас, първото състезание и казвам на снаха ми едва ли ще съм жива, когато тя стане олимпийска шампионка, затова много държа първата рокличка, там екип, който ще бъде за фигурното парзаляне, баба да го плати, за да може един ден да казвате, ето тя ни даде, ориса ни и ни даде прав път. Дано, дано, много бих се радвала".
"Малко неудобно се чувствам, защото те ме наричат бабата Екшън. Само преди седмица бяха тук, имаше много сняг, такова пързаляне му направихме, ски писта бяхме направили и снаха ми вика няма ли да се спреш някога. Казвам, то отвътре ти идва. Значи, признавам си, че енергията ми е малко повече, защото годините не са малко, но то е вътрешно, или го имаш, или го нямаш."
"И си казвам, Боже, дано е за добро това нещо. Да мога да помогна на много хора да вярват в себе си и да вярват в мечтите си, независимо от възрастта".
"Аз съм била парашутистка, имам скокове, но преди години, внукът беше четвърта група, Борис, големият, който сега е в НАТФИЗ. Той малко философ си пада и идва тук един ден. Бабо, ти как може да не ми кажеш на мене? Какво бе, Борис? Учителката от детската градина пред цялата група казва, твоята баба е луда. Аз, казва, се разплаках и казвам, не, това не е вярно, моята баба не е луда. Ама не, аз го казвам в положителния смисъл. На 67 години тя е скочила с парашут. Как можеш, бабо, да не ми кажеш?!"
"Много бяха впечатлени от това, че баба им на тези години. Признавам си, на слон се возих, на елени се возих, на камила се возих, с балон летяхме в Египет и сега казвам единствено бънджи ми остана."
А по всичко изглежда, че великата Йорданка Благоева скоро ще зачеркне и бънджито от списъка си: "Мислих в Южна Африка, сега обаче се оказа, че е от 110 метра и мъжът ми вика скочи, обаче преди това остави чертеж на тялото си, да можем да те сглобиме. Разбрах, че имало в България баба, която организирала за такива баби като мене, от по-ниско, така че чакам да дойде пролетта и ще се опитам и това нещо да го направя", смело заявява тя.
Тя не спира да учи внуците си да вярват в мечтите си и се опитва да им придаде любовта си към земята: "Земята дава сила и слава Богу, че ги научих боси да ходат те също тук, да бъде България винаги в сърцето им. И нещо, което за мен е много важно – семейството и родителите. Трябва да се обичат родителите, трябва да им се помага и съм благодарна, че имам такива деца, които възпитават много добри внуци".
Наричат Йорданка Благоева "Босоногата кралица": "Което и време да дойдете лятото тук, няма да ме видите обута. Винаги съм боса. Даже много обичам сега като навали хубавият сняг, да излезна, разбира се, то е за малко, да походя в снега. Това е много добре за глезени, за краката, цялата кръв в организма се мобилизира."
"То е един вид криотерапия. Така че, едва ли, някога ще се отуча да хода боса."
Йорданка Благоева има мисия - до края на живота си да прави само добрини. "Ние сме тези, които трябва да направим България по-добро място за живеене, да могат нашите деца, пък и аз, и моите петима внуци, да си бъдат тук в България, да мога да им се радвам, докато съм жива.", добавя тя.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
