Карлос Насар се завърна у дома след триумфа на световното първенство! В Бахрейн суперталантът във вдигането на тежести отвя конкуренцията в кат. до 89 кг, поставяйки два световни рекорда - в изхвърлянето и двубоя.
"Аз съм обикновено момче, което всеки ден се бори за мечтите си и не се предава пред никакви обстоятелства", започна златният медалист.
В Манама Насар влезе в историята, превръщайки се в първия български спортист, който печели европейска, световна и олимпийска титла в рамките на една година.
"Определено не беше лесно, бях по-тежък, трябваше да свалям килограми, но бях много мотивиран. Очаквах по-голяма конкуренция, дадох всичко от себе си. Изживях доста радост тази година, може би съм изтощен от емоции. Догодина ще сменям категорията - вече ще съм в тази до 98 кг. Ще има нови рекорди за подобряване и нови предизвикателства!", каза още Насар.
Карлос Насар е жив пример, че не само големите школи могат да правят олимпийски шампиони. Роден е във Франция на 12 май 2004 г., в смесено семейство, като бащата е от Ливан, а майка му е българка. Той едва ли си спомня за детството в чужбина, защото като малък се мести да живее при майка си в Червен бряг, област Плевен.
Още от дете спортът е неизменна част от живота на Насар, но за изненада щангите невинаги са били първия му избор. Преди да отиде при тежкоатлетите младият Насар пробва леката атлетика, шахмата и бокса. Въпреки че ги тренира по около година, нито един от трите спорта не успява да го грабне.
Решава да пробва нещо друго и тежестите сами го намират. Случайно или не, той сам влиза в залата в Червен бряг. Много се впечатлява от начина, по който се изхвърлят тежестите и оттогава не пропуска тренировка.
"Много ми харесва експлозивността на този спорт и усещането да давам всичко от себе си. Когато вдигам щангата чувствам удовлетворение, че съм се справил.", казва Насар.
След само три седмици Карлос е на първото си състезание, на което обаче завършва 8-ми. Това представяне не го отчайва, а напротив - разпалва още повече амбицията му да стане най-добрия.
Тук идва в игра най-силното му качество - неговата упоритост. На следващото състезание се нарежда на трето място и така до ден днешен – не само златен медалист, но и световен рекордьор от олимпийските игри в Париж.
Именно този златен медал е посветен на човека, който има най-голяма роля за успехите му – покойния му личен треньор Илиян Илиев. Той е първият, който забелязва таланта му и не само му показва техники, но и го възпитава.
"Ако това момче остане здраво, той ще бъде олимпийски шампион", казва Илиев години преди успеха на българина.
Карлос изгря на световната сцена още през 2018 г., на 14 години, на европейско първенство по вдигане на тежести за младежи в Сан Донато, Италия.
Там той не само спечели златото, но го направи безапелационно, като вдигна с 11 кг повече от втория в класирането.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
