Коя е Пени - момичето, което пада, става и продължава? (ВИДЕО)

Днес ви разказваме две истории за силата на духа и за спорта като любов и терапия.

За едно осемгодишно дете тичането би трябвало да е най-естественото нещо на света. Да хукнеш след приятелите си. Да се надбягваш. Да паднеш, да се изтупаш и да продължиш.

За Пени обаче тичането никога не е било толкова просто.

Тя е родена с рядка генетична форма на дистония - състояние, което предизвиква неволеви движения и мускулни контракции. При нея те се засилват именно когато се движи. Колкото повече тича, толкова повече тялото ѝ може да започне да работи срещу нея.

И въпреки това Пени избира да тича. Днес тя е част от света на леката атлетика. Участва в спринтове, крос-кънтри и различни дисциплини - както в параспорта, така и в състезания за деца без увреждания. Понякога е единственото момиче с увреждане на стартовата линия. Понякога знае още преди старта, че ще финишира последна.

Но излиза. Стартовият сигнал прозвучава. И Пени тича. Не винаги грациозно. Не винаги бързо. Понякога с характерното за нея накуцване. Но докрай.

Пада. Става. Продължава.

Дълго време семейството ѝ дори не е знаело дали Пени ще може да тича нормално. Днес тя вече има медали, състезава се на национално ниво и постепенно открива колко далеч може да стигне.

Лекарите са обсъждали и възможността за дълбока мозъчна стимулация - операция, която може да помогне при някои форми на дистония. Но Пени и семейството ѝ не искат тя да преминава през подобна процедура.

Затова търсят друг път.

Движението.

И постепенно се случва нещо много по-голямо от спечелен медал. Пени започва да вижда не само това, което тялото ѝ не може, а това, което може.

Тази година историята ѝ стига и до номинация за британските награди TAFi в категорията „Млада звезда с пробив на годината“. Тези награди не търсят единствено най-бързите и най-успешните атлети. Те обръщат внимание и на хората, които променят представата ни за това кой може да бъде спортист.

И нейната история е само една от многото, които показват, че спортът може да бъде много повече от състезание. Понякога той е начин да откриеш собствената си сила. Да преодолееш граници. Да върнеш увереността си.

Точно такава е и историята на две сестри, обединени от една обща страст - фитнеса.

Валерия Литвинова е диетолог и фитнес треньор, а сестра ѝ Аня е със синдром на Даун. Двете са много близки като деца, но животът ги разделя за почти десетилетие. Валерия заминава за Съединените щати едва на 15 години, а Аня остава в Украйна с родителите им.

Когато започва войната, семейството успява да се събере отново в Америка. Тогава сестрите започват да тренират заедно.

Първоначално просто за да бъдат активни. Но много скоро тренировките показват нещо много по-важно. Аня става по-силна, подобрява баланса си и придобива все повече увереност и самостоятелност.

Двете започват да споделят тренировките си в социалните мрежи и получават огромна подкрепа. Но към тях започват да се обръщат и семейства на хора със синдром на Даун, които искат да знаят как могат да помогнат на своите близки да бъдат по-активни.

Така се ражда идеята за „Сила без етикети“ - специална програма за силови тренировки за възрастни със синдром на Даун.

Днес двете сестри, както и малката Пени, показват едно и също нещо по различен начин.

Че границите невинаги са там, където ги виждаме. И че силата няма етикет.