Александър Иванюк придоби световна слава като най-силния културист на СССР. Той бе пионер в бодибилдинга, а сред най-големите му фенове са Арнолд Шварценегер и Чък Норис.
Съдбата му обаче претърпя неочакван обрат заради ужасен инцидент - откаран е жив в моргата...
В края на СССР бодибилдърът се радва на световна слава и редовно участва във фестивали и състезания по цял свят. През 1989 г. Саша покорява САЩ и лично Чък Норис го убеждава да участва в шоуто му.
Но най-яркият епизод в кариерата му е легендарната среща на съветски и американски спортисти в Лос Анджелис и Сан Франциско.
Всичко се променя на 13 септември 1993 г. Спортистът наскоро си е купил лятна вила и наема работници за ремонт. На път за дома катастрофира - удря се челно с излязла от насрещното платно кола.
Спортистът бил неузнаваемо състояние, а след преглед на мястото на инцидента, лекарите констатирали смъртта му и веднага го откарали в моргата.
Съпругата му съобщава трагичната вест на близките, докато вечерта един от санитарите случайно не усеща пулса на мъртвеца.
Спешният екип в реанимацията успява да го спаси, а с помощта на семейството и приятелите си той се учи отново да яде, да ходи и да изпълнява други жизненоважни функции.
Случва се обаче друго нещастие: семейният апартамент е ограбен. Крадците задигат не само си тръгват с пари и бижута, но и със спечелените от спортиста купи.
Лекарите отбелязват, че Александър е върнат към живота благодарение на отличната си форма и сърце, свикнало с големи натоварвания. Той претърпява 23 операции.
"Докторът, който ме изпрати в моргата, дойде по-късно при мен да ми се извини. Купи скъп коняк за 600 рубли, коленичи и поиска прошка.
Понякога гледам снимки, направени преди инцидента и си мисля: наистина ли съм аз? Дори не го вярвам. Спомням си как във Флорида отидох на плажа, съблякох се, легнах на шезлонг, а хората започнаха да се приближават до мен, да ме опипват и да казват: „Уау! Супер!".
Влязох във водата да плувам, а момичетата наоколо започнаха да ръкопляскат... Трудно е, разбира се, да си спомня какво е било преди. Но искам да живея. Аз съм силен човек. Мога да се справя!", казва по-късно Иванюк.
