Ема Фогарти се ражда преди 42 години, а лекарите не дават почти никаква надежда на родителите ѝ. Казват им, че дъщеря им едва ли ще живее повече от седмица.
Тя обаче става. И вече четири десетилетия доказва, че животът може да бъде много по-силен от прогнозите.
Ема страда от рядко генетично заболяване - булозна епидермолиза (ЕБ). Кожата ѝ е толкова крехка, че дори най-лекото докосване може да причини болезнени рани и мехури. Около 80% от тялото ѝ е без кожа и трябва да бъде покрито с превръзки. Всеки ден медицинска сестра се грижи за нея, а смяната на превръзките може да продължи до четири часа.
„Всяка минута от всеки ден е много трудна. Изключително болезнено е, когато нямаш кожа. Но трябва да продължиш, защото или живееш, или умираш. А аз искам да живея“, казва тя.
През 2019 г. Ема губи левия си крак след диагноза рак на кожата. Именно тогава приятелството ѝ с Колин Фарел става още по-силно.
Запознават се около 15 години по-рано на благотворителна вечеря. Между тях няма нищо общо на пръв поглед - тя е момиче от малък ирландски град, а той е една от най-големите холивудски звезди. Но откриват нещо, което не зависи нито от славата, нито от обстоятелствата: чувството за хумор.
„Смеехме се от момента, в който се срещнахме. Обиждахме се един друг“, спомня си Ема.
Най-тежкият момент идва след ампутацията. Докато мнозина не знаят как да говорят с нея, Фарел задава въпрос, който тя помни и до днес: „Как е главата ти? С психиката ок ли си?“
Той е сред малкото хора, които не се страхуват да попитат какво се случва с нея отвъд физическата болка.
През 2024 г. двамата решават да направят нещо, което изглежда почти немислимо. За 40-ия рожден ден на Ема се включват в маратона в Дъблин. Колин бута инвалидната ѝ количка в последните четири километра - по един за всяко десетилетие от живота ѝ.
Целта е да съберат средства за организацията DEBRA, която помага на хора с булозна епидермолиза. Ема успява да набере над 1 милион евро за благотворителност.
„Бях ужасен. Беше огромна отговорност. Бях наясно с всяка неравност и дупка“, признава Фарел.
Адреналинът и подкрепата на хората дават невиждана сила на Ема и тя продължава, въпреки болката.
Историята им вече е разказана в документалния филм „Най-лекото докосване“ на режисьорката Рейчъл Флейт. Ема настоява камерите да покажат и болезнената реалност на заболяването - включително смяната на превръзките и раните, които обикновено остават скрити.
Тя иска хората да разберат какво всъщност означава да живееш с ЕБ.
Но филмът разкрива и нещо лично за Фарел. Актьорът, който дълго е пазил личния си живот далеч от публичността, говори открито за зависимостта си и за синовете си. Той спира с алкохола и наркотиците през декември 2005 г., когато осъзнава, че децата му имат нужда от него.
Особено важна роля има по-големият му син Джеймс, който е със синдром на Ангелман. „Осъзнах, че има нужда от баща“, казва актьорът.
За него документалният филм е трудно преживяване. Не иска да го гледа отново, но би направил всичко пак, за да разкаже историята на Ема.
„Бих го направил отново и отново, за да разкажа нейната история. Духът ѝ е толкова вдъхновяващ. През 50-те години, които живея, тя все още ме озадачава.“
А Ема знае, че е спечелила нещо, което не може да бъде измерено в километри, пари или награди. „Аз съм момиче от малък град с ужасно увреждане, а той е огромна суперзвезда в Холивуд. Два напълно различни живота, които никога не бихте сглобили и за милион години. Но някак си открихме това прекрасно приятелство...“
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google