Хавай може да звучи като много приятно място - плажове, чиста вода, летни приключения. Но когато става въпрос за плувен маратон, всичко е много различно.
Това разяснява Петър Стойчев - българинът в плувните маратони, който се е заел с трудната задача да преплува най-тежките дестинации, част от веригата Ocean Seven.
До края на седмицата той се надява да отметне и протока Молокай. Той ще е четвърти от групата за него след Ла Манша (2007) , Кук (2024) и Гибралтар (2024)
"Протокът Молокай е най-дългият маратон от Ocean Seven - 45 км. Температурата на водата е 24-25 градуса целогодишно, прекрасно място, но има опасни медузи. Тяхното опарване може да е доста сериозно. Има акули в средата на Тихия океан. Но аз съм подготвен! Последните 10 дни направихме добри тренировки. Имам представа за какво става въпрос. Но всичките ми колеги казват, че вълната в Хавай е много трудна, много дълга и голяма", разказва Стойчев.
И това не са всички предизвикателства:
"Преди старта трябва да пътуваме 3 часа и половина с лодка. Ако времето е бурно, ще ни стане лошо. След това следва плуване от порядъка на 14-15 часа. Това е доста сериозно предизвикателство, което ни очаква"
Стойчев е на 47 години, но продължава да е в отлична форма и да трупа нови успехи.
"Много отдавна исках да направя Ocean Seven, но през годините нямах тази физическа и финансова възможност. Трябваше да намеря и човек. Докато аз съм във водата, в лодката има един човек, подава ми напитки, говори ми и на него не му е лесно. Той се казва Иван Златинов - беше с мен в Нова Зеландия, сега ще бъде и в Хавай. Всяко нещо се случва, когато му дойде времето, а не когато ние поискаме", казва той.
Освен за престижа да запише на сметката си Ocean Seven, Стойчев се бори и за отличието Triple Crown.
"Освен Ocean Seven, има още едно състезание в плувните маратони - Triple Crown. Дава се на тези, които успеят преплуват Ла Манша, Манхатън (2011 г.) и от остров Каталина до Лос Анджелис. В началото на юни предстои моето преплуване. Ако успея, ще бъда удостоен с тази награда", разказва той.
"Нямам държавна или общинска подкрепа. Решил съм да го направя. Не се оплаквам, нямам претенции към никого. Никой не трябва да се чувства ангажиран да подкрепя моите луди инициативи. Това е друг поглед към живота. Няма как всеки ден да правиш едно и също и да бъдеш различен", завършва Стойчев.
