Сестрата на Никола Цолов - Виолета Христова, не скри гордостта и вълнението си след историческия дебют на брат си във Формула 1.
В специалното изборно студио на bTV тя разказа за емоциите в семейството, жертвите по пътя към голямата мечта и качествата, които според нея са превърнали Никола в един от най-обещаващите млади пилоти.
Само преди дни Цолов получи възможност да седне зад волана на болида на "Рейсинг Булс" по време на първата свободна тренировка за Гран При на Мексико, заменяйки Лиъм Лоусън. Българинът впечатли с представянето си и завърши на 12-о място, въпреки че за първи път караше този болид.
Гордост
„Беше безкрайно вълнуващо да го видим. Постижението, което направи, е нещо огромно, тъй като никой не очакваше да постави такова време. Не мога да ви обясня мащаба на неговите действия. Той се качи в болид, който никога не е карал през живота си, и се състезаваше с хора, които вече са направили 18 кръга в техните болиди. И стана 12-и сред тях, което е нещо доста голямо. Много съм горда“, сподели Виолета.
Тя призна, че все още трудно осъзнава колко голяма крачка е направил брат ѝ, но вече има следваща мечта - да го види като световен шампион.
„Невероятно! Аз още не мога да го повярвам. Може би ще ми отнеме още малко време да го асимилирам изцяло, защото това е сбъдната мечта за мен, за него и за цялото ни семейство. След това да си поставя и нова мечта - да бъда сестра на шампион във Формула 1“, разказа тя.
Зад успехите на младия пилот обаче стоят години на лишения, постоянни пътувания и време, прекарано далеч от най-близките му хора. Виолета не скри, че цената на подобно развитие е висока за цялото семейство.
„Цената е доста солена. Налага ни се да бъдем разделени през повечето време. Всеки е на различен край на света. Постоянно комуникацията ни е по телефона. Жертвите, които семейството ни е направило обаче, се отплащат, виждайки резултатите, които Никола постига с упорития си труд“, сподели сестрата на пилота.
Тя отдаде заслуженото и на родителите им, които са изиграли ключова роля в развитието на Никола и са подкрепяли безрезервно неговата мечта.
„За щастие сме израснали в семейство с един доста смел баща, който да му помогне в този път, и с една изключително грижовна и любяща майка, която да зареди собствения си живот и да тръгне след мечтата на семейството“, разказа Виолета.
Снимка:
Любомир Асенов, LAP.BG
Освен гордостта от постиженията на брат си, тя има и доста любопитни спомени от времето, когато двамата са били заедно на картинг пистата. Един от тях е свързан с особено екстремно преживяване на двуместен карт.
„Той ме качи на двоен карт, за да се състезава с негов близък приятел. Помоли стюардите да заключат моя волан. Аз го попитах защо ми заключва волана, а той ми каза: „По-добре, така ще видиш“.
В момента, в който видях как летим срещу първата стена, се опитах да си мърдам волана. След това започнах да му викам, защото се притесних, че ще се ударим. Накрая, слизайки от колата, той ми каза: „Сега видя ли защо ти заключих волана?“. Аз просто бях онемяла“, разказа с усмивка тя.
Виолета е убедена, че именно смелостта, упоритостта и трудолюбието са сред най-важните качества, които помагат на Никола да се доближава все повече до голямата си цел.
„Никола беше и все още е едно много смело и много авантюристично дете. Това е всъщност основната причина той да продължава да има тези резултати. Упоритостта му, трудолюбието му и всичко, което носи със себе си, го бутат всеки ден с една крачка по-близо до мечтите му. Най-вече мога да кажа, че е смел“, категорична бе тя.
Според сестрата на пилота неговият път може да бъде вдъхновение за много млади хора, защото показва, че постоянството и вярата в собствените възможности могат да доведат до големи успехи.
Тя подчерта и значението на хората зад кулисите - треньорите, партньорите и спонсорите, без чиято подкрепа семейството трудно би стигнало дотук.
„За нас и за него това е една кауза - да покажем, че упоритият труд всъщност се отплаща. Искахме да създадем една общност, която се изгради не само от нашето семейство, а и от треньорите, партньорите и спонсорите ни, на които искам специално да благодаря. Защото ако не бяха те, ние нямаше да бъдем там, където сме сега.
Примерът е, че трябва да подаваме ръка, трябва да се борим докрай и никога да не се отказваме от мечтите си“, завърши Виолета Христова.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google