Готов съм на нужното, за да стигна до върха, споделя българинът
Симеон Станкович съчетава сумото, соколарството и шиенето - три различни занимания, които са неразделна част от живота му. Вицесветовен вицешампион по сумо и републикански шампион по борба, той преследва нови върхове, без да се отказва от страстта си към грабливите птици и работата с кожа. Най-голямата му мотивация е семейството и желанието един ден двете му дъщери да се гордеят с постигнатото от него.
Пътят на Симеон Станкович в сумото започва през 2017 г., когато участва на републиканско първенство, завършва на трето място и получава възможност да се състезава на европейско първенство до 23 години.
View this post on Instagram
Там обаче се сблъсква с нещо, което трудно приема - физическото превъзходство невинаги е достатъчно, за да спечелиш.
„По принцип физически бях по-силен от всички, надвих трябваше да надвия 3 срещи, ама вдигам ги, изкарвам ги и стъпвам с единия крак и губя, защото в сумото трябва да имаш тотален контрол, да стъпиш с двата крака и да го оставиш навънка“, разказва той пред bTV.
[embed type="image" id="2113924360"]
Разочарованието го кара да се откаже от спорта за няколко години. По-късно Иван Благоев го убеждава да опита отново. Симеон се връща на тепиха, става вицешампион на България, а след това и вицешампион на Европа.
Днес най-голямото му постижение в сумото е второто място на световно първенство. Следващата голяма цел е ясна - златният медал.
„Готов съм на нужното, за да стигна до върха“, категоричен е Станкович.
Докато спортът го учи да вярва в собствените си сили, соколарството изгражда характера му още от ранна възраст. Симеон е кръстен на дядо си, който цял живот се е занимавал с животновъдство. Самият той поема по различен път - към грабливите птици.
Първата птица влиза в живота му, когато е едва на седем-осем години. Негови близки я намират в природата и му я донасят. Той се грижи за нея, възстановява я и я връща в естествената ѝ среда. Именно тогава се запалва искрата, която постепенно превръща детското увлечение в начин на живот, а впоследствие и в бизнес.
Днес Симеон има собствено шоу с грабливи птици, с което гостува в различни части на България. Но връзката му с тях далеч не се изчерпва с професионалните ангажименти.
View this post on Instagram
Една от птиците му е на 18 години, а самият той е на 30. Така се оказва, че е прекарал по-голямата част от живота си с нея, отколкото без нея.
„Тя ме е научила на супер много неща – на търпение, на грижа, на любов, дисциплина, на отдаденост“, споделя той.
За Станкович дългогодишната връзка с птицата е нещо много повече от грижа за животно. Тя е познаване, изградено с времето, до степен, в която само един поглед му е достатъчен, за да разбере какво иска да направи тя - дали ще литне, или ще кацне.
На пръв поглед сумото и соколарството нямат много общо. Едното изисква физическа сила, техника и контрол, а другото – внимание, постоянство и усет към поведението на птицата. За Симеон обаче между тях има една основна връзка: търпението.
„Не винаги ти се получава от първия път, но ако опиташ отново, имаш достатъчно търпение и желание, ще се получи“, казва той.
Сумото му помага да осъзнае собствените си възможности и да повярва повече в себе си. Важна роля за това има и Иван Богоев, който му вдъхва увереност, че физическите му качества могат да го отведат до големи успехи.
Соколарството пък го оформя като човек още от детството. То му дава уроци, които излизат далеч извън гората и полето – за постоянството, отговорността и отдадеността към нещо, което обичаш.
Към спорта и соколарството Симеон добавя още едно занимание, което с времето се превръща в истинско умение – шиенето на кожени изделия.
Всичко започва от практическа необходимост. Когато се захваща със соколарство, достъпът до специализирана екипировка за птиците е труден. Ремъците за краката, качулките, които закриват очите им, и ръкавиците не са лесни за намиране и поръчване от чужбина.
Вместо да се откаже заради липсата на необходимите материали, Симеон решава сам да изработва екипировката си.
Постепенно усвоява занаята и започва да създава не само принадлежности за птици, но и колани, портмонета, каишки и нагръдници за кучета. Работи с кожа и подобни материали, като изработва изделията си със собствените си ръце.
Един от личните му предмети е медальон, направен от рог на бик. В него е вплетен и сувенир, който си купува на гривна по време на последното си световно първенство в Тайланд.
Така шиенето се превръща не просто в практическо умение, а в още един начин да изразява себе си.
Ако трябва да избере между сумото, соколарството и шиенето, Симеон не успява да посочи само едно. Причината е проста – всяко от тях заема различно, но съществено място в живота му.
View this post on Instagram
„Аз съм плетен от всичките тези неща. Ако едно от тези неща ги няма, няма да съм аз“, казва той.
Освен със сумо Станкович се занимава с борба, в която е републикански шампион на България. От близо година тренира и ММА, като в интервюто споделя, че предстои да направи първия си аматьорски мач и да прецени следващите си стъпки към професионалния спорт.
Въпреки че всички тези занимания изискват време и усилия, той не желае да се откаже от нито едно от тях. Сам признава, че ако се посвети изцяло на един спорт, вероятно би могъл да постигне още по-високи резултати. Но за него успехът не е единственото, което има значение.
Шиенето го успокоява, времето сред птиците му носи свобода, а спортът му дава удовлетворението от постигнатото. Именно разнообразието в ежедневието му позволява да се чувства пълноценен.
Зад амбициите на Симеон стои и семейството му. Той има две дъщери и иска един ден те да могат да се гордеят с постиженията му. Затова иска да вземе максимума от спорта, докато все още е активен състезател.
Когато го питат какво ще каже на децата си, ако се върне от световното първенство с медал, отговорът му е прост. Те вече са го изпратили с увереността, че татко ще донесе медал, а той не иска да ги разочарова.
„Аз главно заради тях го правя. Обичам ги и заради близките, разбира се, и приятелите, които вярват в мен“, споделя Станкович.
За него медалът е важен, но зад него стои нещо по-голямо - желанието да даде добър пример на хората, които обича, и да покаже какво може да постигне човек, когато следва целите си.
Посланието, което Симеон отправя към младите хора, започва с нещо познато на мнозина - усещането, че винаги има време. Според него именно това мислене може да отложи важните решения и усилия, докато възможностите започнат да се изплъзват.
Затова съветът му към младите спортисти е да не се отказват, да работят упорито и да преследват целите си, дори когато резултатите не идват веднага.
„На всички спортуващи сега и които имат някакви цели или още нямат цели, просто да не се отказват, да гонят целта, да се трудят и в един момент всичко си идва на мястото“, казва той.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
