Той дойде, видя и се провали грандиозно. Историята на най-бавния спринтьор на всички времена е класическа спортна комедия. Тревър Мисипека тежи 130 кг, когато застава на старт в спринта на 100 метра от световното първенство по лека атлетика в Едмънтън през 2001 г. И прелита до финала за 14,28 секунди - едно от най-бавните бягания в историята на шампионатите.
Тревър е роден в малкото пристанищно градче Паго-Паго - столица на Американска Самоа с население 41 504 жители. Семейството му се мести в Калифорния, където момчето открива голямата си страст - американския футбол. Пробва се със скромен успех и в тласкането на гюле. Спортната звезда у дома е сестра му Лиза, която печели бронз в същата дисциплина на световното в Севиля 1999.
Две години по-късно федерацията на Американска Самоа получава квота в тласкането на гюле. И я връчва на Тревър - най-вече заради липсата на други желаещи. 22-годишният младеж специално качва 4 килограма, за да компенсира с груба сила липсата на техника.
Промяна в плана
В Едмънтън обаче го очаква изненада. Оказва се, че малките страни не могат да се възползват от квоти в определени дисциплини, включително тласкането на гюле. Защо това става ясно дни преди турнира е загадка и до днес. Мисипека прекарва цяла седмица в Канада, напразно подготвяйки се за състезанието в сектора. Единственият му вариант да участва е в някое от бяганията. "Дълго мислех какво да направя - да се съглася или да симулирам контузия. Е, реших да бягам", спомня си Мисипека.
Той логично избира 100 метра - единствената дистанция, която гарантирано ще завърши. Появата му на пистата в квалификациите предизвика фурор на трибуните. Огромен 130-килограмов мъж с широки шорти. И макар че финишира далеч зад конкурентите, е бурно аплодиран от десетки хиляди по трибуните.
"Бях с 60 килограма по-тежък от останалите момчета, но стартовата ми реакция беше по-добра спрямо половината от тях. Ако бях тренирал повече, лесно щях да сляза под 12 секунди."
За историята
Формално времето на Мисипека не е най-слабото в историята на световните първенства. Антирекордът принадлежи на Ким Колинс от Сейнт Китс и Невис - над 20 секунди през 1997 г. Работата е там, че иначе елитният спринтьор (бронзов медалист на 200 м от Едмънтън) получава контузия още на старта и стига до финала ходом.
Смелостта на Тревър го превърна в главния герой на шампионата. Дори американецът Морис Грийн, който спечели бягането на 100 метра със световен рекорд от 9,82 секунди, получи по-малко любов от феновете и по-малко внимание от пресата.
Момчето от Американски Самоа получи логичния прякор Костенурката, но изобщо не се обиди. "Да, получи се малко неловко, но пък беше много забавно. А дори сега хората се сещат отвреме навреме за мен."
Освен че раздаваше автографи и дълги интервюта, Тревър Костенурката дори пътува с частен самолен до Лондон, за да участва в телевизионното комедийно шоу на BBC They Think It's All Over.
От пистата до пекарната
След края на Мондиал 2001 много журналисти попитаха Мисипека дали да го очакват на следващото световно първенство. Той оцени тази вероятност като изключително ниска и не излъга. Лекоатлетическата му кариера беше ограничена до изявата в Едмънтън.
След като завършва университет, Тревър започва да играе в новосъздадената лига по американски футбол Arena Football League. Мечтата му за Националната футболна лига (NFL) обаче така и не се сбъдва.
След като се оттегли от спорта, Мисипека се зае с бизнес. Отваря собствена пекарна и често сам приготвя апетитни сандвичи. Трябва да признаем - в кухнята изглежда много по-естествено, отколкото на пистата. Въпреки това Мисипека завинаги е част от историята на леката атлетика.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
