За втори път отразявам финала на втория по сила европейски клубен турнир: Лига Европа. Преди две години в Севиля, Франкфурт триумфира срещу Рейнджърс. Битката освен на терена, беше и по трибуните. Феновете на двата отбора са известни със своя буен и емоционален нрав.
Сега? Сега беше различното!
В деня на финала, от рано сутринта, феновете на двата отбора загряваха за предстоящия мач. Голяма част от тях бяха дошли само за сблъска за трофея - затова и песните започнаха от рано-рано. Червени и сини, италианци и германци сега ми демонстрираха една друга страна на футбола - как заедно могат да празнуват и преживяват емоциите покрай своите отбори. Романтично звучи, но е истина.
Дъблин прие сблъсъка за трофея между Аталанта и Байер Леверкузен. Определено германският отбор влезе като фаворит в двубоя. Та, кой записва 51 поредни мача за загуба? Никой друг! Само Байер до този момент!
Кой можеше да го спре? Аталанта? "Богинята", която се класира за първи път в 116-годишната си история за европейски финала?
Да, точно Аталанта! И как го направи само!
Отборът на Джан Пиеро Гасперини показа най-доброто точно на финала в Лига Европа и то толкова убедително. Много отбори не успяха, но ето че италианците го направиха в правилния момент.
В герой за отбора се превърна Адемола Лукман. Едно момче, което преди година и три месеца, по време на Купата на африканските нации беше сринат от критики, че не умее да се справя с напрежението, когато става дума за финали. На 16 той беше е обявен за безперспективен! Израснал е изключително бедно, често изобщо не е имал какво да сложи на масата си, за да се нахрани. А сега е героят за Аталанта!
Да наблюдаваш всичко това на живо, да преживееш радостта на италианците - и фенове, журналисти.... просто няма как да останеш безразличен!
Затова футболът е толкова велика игра! Дава шанс на отбори и футболисти, които изобщо не са вярвали, че могат да постигнат нещо подобно, да напишат история. Историята на Аталанта.
Целият отбор на италианците игра и в името на своя капитан Мартен де Рон, който пропусна финала заради контузия.
Аталанта изигра един от най-силните си мачове и нанесе първа загуба на Леверкузен от 27 май миналата година. Радостта е за "Богинята", горчилката за отбора на Шаби Алонсо. Една е сигурно - германците няма да стигнат до требъл, а празненствата за италианците започнаха по трибуните и със сигурност ще продължат в Бергамо.
Когато си на финал на евротурнир, работният ден започва около 6 сутринта (може и по-рано) и продължава поне до към 1 през нощта. Не броиш часовете. Не мериш и това колко си изморен. Взимаш и трупаш емоции за цял живот. Преживявания, които никога не се повтарят. Не и по същия начин! Защото никога друг няма да се случи отново: Аталанта да спечели първи си европейски финал.
1
Хуан Мусо
31
Франческо Роси
19
Берат Джимсити
25
Мишел Ндари Адопо
45
Марко Палестра
29
Марко Карнесеки
4
Исак Хиен
59
Алексей Миранчук
53
Пиетро Коми
15
Мартен де Рун
20
Мичъл Бакер
16
Пау Лопес
99
Шансел Мбемба
49
Райман Дау
4
Самуел Гигот
18
Абдул Мейте
8
Азедин Унахи
46
Гаел Лафонт
1
Симон Нгапандуетнбу
5
Леонардо Балерди
62
Майкъл Мурило
36
Рубен Бланко
