Емоции, много емоции. Италианско щастие и триумф, който ще помнят дълго. Не само те. И ние.
Време е да се приберем отново у дома. Часове след големия финал се насочваме отново към България.
Дъблин направи една „тренировка“ по организация на финал от голям турнир. Все пак през 2028 г. им предстои да бъдат един от домакините на европейското първенство.
Да, доста нестандартно място за провеждане на финал от евротурнир. Да, в Дъблин има немалко футболни отбори, но там обръщат повече внимание на келтските спортове и на ръгбито. Въпреки това имат два прекрасни стадиона.
Справиха се и по отношение на организацията по безпроблемното провеждане на двубоя. Не че двете агитки дадоха предпоставки за сблъсъци, но толкова много униформени бяха ангажирани (около 45 000), че изглеждаха подготвени за всичко.
Отзивчиви, усмихнати, в изключително добра физическа форма. Може би ние не сме свикнали с подобно поведение и гледка, но там е така.
Може би, ако до финала беше стигнал отборът на Ливърпул – ето тогава щеше да е истинският тест за организацията по охраната на двубоя – преди, по време и след.
Други обаче бяха финалистите: Аталанта и Байер Леверкузен.
И заслужено бяха в Дъблин. И заслужено накараха Бергамо да празнува много дълго.
Нашият екип пък се убеди в няколко неща:
- Оказа се все пак, че трафикът в Дъблин, с който толкова много ни плашеха, не се оказа толкова страшен. Силно впечатление ни направи положителното отношение на местните и най-вече на таксиметровите шофьори, с които прекарахме повечко време.
