Треньорът на Левски говори пред Валери Генов и оператора Павел Баев за футбола, технологиите и... Coldplay
Хулио Веласкес има всичко, което един треньор в България би искал - шампионска титла зад гърба си, победи в първенството, европейски клубни вечери и привърженици, които го обожават. Треньорът на Левски пристигна изненадващо у нас в първите дни на 2025 г. и неочаквано за мнозина се утвърди като един от най-добрите чужденци в нашия футбол.
Днес испанецът има честта да вижда снимката си на стената на шампионите и с гордост да ни посрещне в своя втори дом - стадион "Георги Аспарухов".
Отиваме там с голям екип - операторът Павел Баев и колегите му, фотографът Евгений Милов, Иван Деков, който отговаря за социалните мрежи, и хилядите ни въпроси. Защото за Веласкес се знае много... на терена. Но малко извън него.
Още от първите си дни на „Герена“ Веласкес продължи традицията треньорът на Левски да говори преди и след всеки мач. Така мостът между него и привържениците се изгради върху откритостта, ясната информация и най-вече прекия диалог.
Рядко обаче Хулио Веласкес може да бъде видян в интервю извън залата за пресконференции. Причината е натовареният му график и множеството ангажименти около отбора.
Веласкес помни отлично първата си тренировка с Левски през зимата, преди отборът да замине за подготвителния лагер в Анталия. Тогава испанецът е изпитвал надежда, но и известна несигурност за предстоящото предизвикателство.
„Помня всичко. Ден, изпълнен с надежда, малко с несигурност относно това какво ми предстои в града и с този клуб. С течение на времето мога да кажа, че опитът ми тук е позитивен“, споделя той.
Треньорът признава, че не е пристигнал в България с конкретна представа колко време ще остане или какви резултати ще постигне. Вместо това се е концентрирал върху работата и настоящия момент.
„Не съм дошъл с идеята да бъда тук конкретно време, а да се наслаждавам на настоящето и да действаме отговорно и със страст“, казва Веласкес.
Той разкрива, че първият му разговор с Наско Сираков и Даниел Боримиров е бил чрез видеовръзка. Ръководството му представило проекта за развитието на клуба, а след анализ и допълнителна информация испанецът и екипът му стигнали до заключението, че това е правилното предизвикателство.
„Не съм обещавал нищо. Обещах да работя професионално и отговорно. Във футбола е абсурдно да обещаеш нещо конкретно откъм резултати, защото те зависят от много фактори“, обяснява специалистът.
Сред причините Веласкес да приеме предложението на „сините“ са богатата история на клуба, възможността отборът отново да се бори за титлата и страстта, която съпътства всяка негова крачка.
Испанецът подчертава, че Левски предлага нещо, което трудно може да бъде измерено единствено с резултати – усещането да бъдеш част от общност, за която футболът е много повече от игра.
„Тук има адски много процеси и брутална страст. Аз се отъждествявам с тази страст. Тя е навсякъде – по време на мач, по улиците, всеки ден“, разказва Веласкес.
Друг важен фактор е амбицията за победа. Според него в Левски целта не е просто да се спечели точка или да се запази определено място в класирането, а всеки уикенд отборът да излиза с намерението да вземе трите точки.
Веласкес обаче не обича сравненията между различните първенства и футболни култури. Според него всеки клуб има собствена идентичност, цели и публика, които го правят уникален.
„Не мога да сравня Левски с никой друг. Това е като да сравня Ювентус с тим от долната половина в Италия или Хетафе с Реал Мадрид“, обяснява той.
Испанецът избягва и категоричните оценки за проблемите на българския футбол. Все пак е убеден, че страната има потенциал да развива първенството си и да представя по-добре както футбола, така и положителните страни на България пред света.
„България е изключителна страна, която има невероятни възможности. Мисля, че не се продава добре продуктът футбол, особено в чужбина“, смята треньорът. Той допълва, че подобряването на инфраструктурата е част от необходимия процес, за да премине шампионатът на следващо ниво.
След шампионския сезон и европейските предизвикателства Левски продължава да се развива под ръководството на Веласкес. Той обяснява, че философията и идентичността на отбора остават същите, но адаптацията е задължителна част от работата.
Според него съставът трябва постоянно да се променя спрямо игровото време на футболистите, взаимодействието между тях и специфичните изисквания на всеки мач.
„Нашият начин и стил са пределно ясни. Трябва обаче да се има предвид, че идваме от сезон, в който спечелихме титлата, което не се беше случвало отдавна в клуба. Играхме и плейоф за Шампионската лига“, отбелязва испанецът.
Той е особено впечатлен от начина, по който играчите се справят с натоварения календар и трудните срещи.
„Досега отговорът на отбора на предизвикателствата не е 10 от 10, а повече. Изиграването на осем мача на високо ниво в квалификациите на Шампионската лига не е лесно. Същевременно има и срещи от шампионата, които са също толкова важни. Затова мога да кажа само, че съм страшно горд от моите футболисти. Това, което правят, е брутално“, заявява Веласкес.
За добрите резултати принос има и връзката между отбора и публиката. Наставникът вярва, че обединението между футболисти и привърженици е един от факторите, които дават на Левски допълнителна енергия в трудните моменти.
Веласкес вече е сред чуждестранните треньори с най-продължителен престой начело на Левски. Когато разговорът стига до броя дни и мачове, които е натрупал в клуба, той признава, че статистиката сама по себе си не е най-важното.
„За мен тези цифри са просто данни, които могат да покажат, че съм бил и 3000 дни тук. Те обаче водят до друг въпрос – дали съм щастлив тук или не. За мен това е важно – дали се наслаждаваш на работата си“, казва треньорът.
Испанецът е категоричен, че не възприема професията си като нещо, което просто трябва да бъде отметнато в списъка със задачи. За него ежедневната работа, развитието на отбора и общата амбиция са също толкова важни, колкото и резултатите.
„В момента се чувствам много щастлив, обичан и оценяван подобаващо. Адски благодарен съм на феновете, на играчите, на ръководството и на всички служители“, споделя той.
Веласкес подчертава, че целта му е да изгради манталитет на победители още от първия ден. Това обаче не означава само да се печелят мачове, а да се поддържат високи стандарти и постоянен стремеж към развитие.
„За мен победата не е най-важното нещо. По-важно е какво градим, амбицията и развиването. Опитваме се да изградим манталитета на победители от ден едно“, обяснява наставникът.
Съвременният футбол е различен от този преди няколко десетилетия. Информацията е много повече, подготовката е по-прецизна, а футболистите разполагат с възможности за индивидуално развитие, които преди са били немислими.
Веласкес обаче не смята, че промените в технологиите и навиците на младите хора непременно създават проблеми за треньорите.
„За мен няма разлика, просто е различно. Животът се промени, не само футболът. Постоянно гледаме да сме свързани, изучаваме новите технологии, а дните ни се промениха“, коментира той.
Според испанеца най-важният принцип в отношенията между треньор и футболист остава уважението. Начинът на общуване трябва да се адаптира към отделния човек, но отношението към него не бива да се променя.
„Независимо дали говорим за треньори, футболисти или журналисти, всички сме хора. Трябва да се отнасяш с уважение, не така, сякаш са машини“, категоричен е Веласкес.
Той е убеден, че модерният футбол се развива в положителна посока благодарение на по-добрата подготовка, по-качествените терени и по-големия обем информация, с който разполагат отборите.
Макар футболът да заема огромна част от ежедневието му, Веласкес държи личният му живот да остане извън публичното пространство. Именно затова той няма профили в социалните мрежи и рядко говори за семейството си.
„Не ми харесва да знаят, затова е така. Вярвам в разделението на професионалния и личния живот. Не ми харесва да се показвам“, признава треньорът.
В свободното си време обаче футболът продължава да бъде сред основните му занимания. Наскоро той използвал възможността да пътува до Солун, за да гледа двубоя между Гърция и Германия.
„Животът ми е футбол и семейството ми. Чувствам се щастлив, когато гледам футбол и го анализирам. Същото важи за тренировките, наслаждавам се да анализирам трансферния прозорец“, разказва испанецът.
Когато успее да отдели повече време от професионалните си ангажименти, Веласкес предпочита да го посвети на съпругата си и сина си. Разходките из София и вечерите в ресторант са сред начините, по които семейството поддържа своя баланс.
А какво се случва, когато привържениците го разпознаят по улиците на столицата? Треньорът уверява, че отношението към него винаги е било изпълнено с уважение.
„Мен не ме дразни да изляза на улицата и хората да ме спират, да коментират, да ми говорят. Това е част от футбола, от романтиката, страстта към него“, казва Веласкес.
Той благодари на привържениците не само за отношението към него, но и за уважението към семейството му и целия му щаб.
Преди да се посвети изцяло на треньорската професия, Веласкес учи маркетинг и физика, а впоследствие завършва магистратура в Мадрид. Любопитството и желанието да научава нови неща остават част от характера му и до днес.
„Обичам да се информирам, да научавам нови неща. Обичам да чета, да уча. Тук не говорим само за спорт. Това оформя един човек“, споделя той.
Испанецът признава, че е любопитен и неспокоен в интелектуално отношение и обича да анализира различни теми. Именно тази нагласа се вписва и във философията му за футбола, в която постоянната работа и развитието са водещи принципи.
На въпроса какъв съвет би дал на по-младото си аз, Веласкес първо уточнява, че треньорската му кариера е започнала много преди периода му във Виляреал Б. Той е работил с деца още на седемгодишна възраст и държи да отдаде заслуженото на специалистите, които се занимават с най-малките футболисти.
„Винаги трябва да подхождаш професионално и с отговорност“, подчертава наставникът.
А съветът му към младия Хулио е прост, но категоричен: „Да не се отказва от мечтите си и да не прави това, което му казват, а това, което мисли, че трябва да направи“.
Музиката също има своето място в живота на Веласкес. Испанецът признава, че невинаги помни имената на песните, които слуша, защото в главата му има твърде много имена на футболисти.
Сред предпочитанията му обаче са Coldplay и фламенкото – традиционната испанска музика, която го привлича със своята енергия и емоционалност.
„Харесвам Coldplay и фламенко, типичната испанска музика. Заради това обичам, когато се прибера в Испания, да отида до някое представление, за да гледам хората как танцуват. Обожавам енергията, която идва от фламенкото“, разказва треньорът.
Веласкес признава, че се опитва да научава и български думи, най-вече за да показва уважение към хората, с които общува. В професионалната среда отборът използва английски, тъй като натовареният график не оставя много време за усвояване на нов език.
Въпреки това испанецът не се отказва от желанието си да напредва.
„Опитвам да научавам нови и нови думи“, казва той и обяснява, че възможността да живееш в различни страни и да учиш нови езици е предимство.
За Хулио Веласкес футболът е професия, страст и начин на живот. Но зад образа на емоционалния треньор, който общува открито с медиите и привържениците, стои човек, който цени личното пространство, семейството и възможността да се развива всеки ден.
А най-важното условие да продължи да бъде част от Левски не е броят на мачовете или дните начело на отбора, а усещането, че работата му има смисъл.
„Това ме държи тук – щастието, което изпитвам на ежедневна база“, обобщава испанецът.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
