Защо обичаме футбола? Може би защото в него има всичко. Вчера видяхме играта в пълния ѝ блясък. Два мача, общо над 220 минути. Време на битка, тактика, съдии, видеоповторения, но и на късмет. Имаше големи победители и големи губещи, подобаващо за осминафинали в Шампионската лига. За да бъде още по-вълнуващо ПСЖ - "Манчестър Юнайтед" и "Порто" - "Рома" ни предложиха и някои комични моменти.
И двата мача имаха сходен сценарий. Резултатите обаче бяха коренно различни.
"Парк де Пренс" е бил арена на много драматични двубои. За съжаление на французите, голяма част от тях са завършвали с разочарование и срам или са били последвани от такива. Вчерашият бе поредният епизод от този сериал, който сякаш няма край. "Дързост и красота" по френски. Емил Костадинов харесва това!
Снимка:
bTV
Обезкървеният "Манчестър Юнайтед" на Оле Гунар Солскяер бе дошъл в Париж за продължаване напред. "Червените дяволи" се нуждаеха от голове, но заради многото кадрови проблеми нямаха друг избор освен да "паркират автобуса" и да разчитат на контраатаки.
Така норвежкият мениджър на "Юнайтед" излезе със същата постройка - 5-3-2, която най-вероятно щеше да използва и неговият предшественик Жозе Моуриньо. Каква ирония!
Като титуляри започнаха резерви, а на пейката имаше... детска градина.
На почивката може би вече се прокрадваше усещането, че това ще бъде една от ОНЕЗИ вечери. Когато не само обикновено стабилният Керер, а и легендата Буфон допусне груба грешка и Лукаку се възползва... Няма как да не си го помислиш. Сигурно е минало през главата и на треньора на "Пари Сен Жермен". Затова Тухел направи леки размествания и отборът му притисна съперника в първия четвърт час на втората част. Вторият гол за домакините сякаш бе въпрос на време.
Тук обаче в действие влязоха листчетата на Оле. На тях Убиеца с бебешкото лице бе сложил стрелкички. След кратко съвещание с Маркъс Рашфорд, Диого Дало и Андреас Перейра, "Юнайтед" съвсем се скри в окопите със схема 5-4-1. Оказа се гениално решение! 20-кратният английски шампион се затвори отлично и чакаше момента.
През това време свръхзвуковият Мбапе излезе сам срещу Де Хеа, дерайлира, върна се в релси и... уцели гредата. Поредният знак, че на парижани май бе писано да се провалят гръмко.
И моментът настъпи в добавеното време с играта с ръка на Преснел Кимпембе в наказателното поле и aсистенция на VAR. Какво се очакваше да направи френският защитник? Да си отреже ръката? И все пак дузпа имаше. А при удара на Дало топката летеше ниско над тополите...
Тъй като е модерно да се въвеждат необмислени правила, от следващия сезон защитниците може да заиграят с вързани ръце. Балансът на някои бранители и без това няма как да бъде по-слаб. Или?
Та, късметът се усмихна на "Юнайтед", а Маркъс Рашфорд застана зад топката. Първата му дузпа с "червения" екип, най-важната в цялата кариера на младока до момента. Ако можеше да избира кой да не е отсреща, със сигурност Джиджи Буфон щеше да е на върха в този списък. Но Рашфорд не се пречупи - 3:1 и au revoir!
Както е казал геният Йохан Кройф: "Торбите с пари не бележат голове".
А в "Манчестър Юнайтед" има нещо специално. Може би този отбор е орисан да прави обрати, да изпълнява наглед невъзможни мисии. Може би откакто съдбата му отне Бебетата на Бъзби, тя го компенсира. Като през 1999 г., когато "червените дяволи" триумфираха в Шампионската лига след епични сблъсъци с "Ювентус" и "Байерн" Мюнхен. Тогава Солскяер също бе големият герой и донесе успеха пред погледа на сър Алекс Фъргюсън. Deja vu!
Казват, че добрите треньори са били добри защитници. Гледайки Гари Невил и Оле Гунар Солскяер в интервютата след мача обаче, можем да кажем, че това твърдение е далеч от истината. Мениджърската кариера на единият от дуото Невил бе катастрофална и се изпари по-бързо от гимназист при звънец за междучасие, докато на Оле се очертава да бъде значително по-дълга.
^ Тук двамата се смеят на шегата ми. Ставаме трима!
В същото време и на "До Драгао" имаше късна драма. "Порто" заслужено продължи към четвъртфиналите, но VAR отново каза тежката си дума. Треньорът на гостите Еузебио Ди Франческо, чийто стол се клатеше от дълго време, подходи ултрадефанзивно.
Заради крехкия аванс на "римските вълци" от първата среща, той заложи на схема с петима в защита. Тимът му се пропука в 26', но изравни от дузпа десет по-късно. Кой друг, ако не капитанът Де Роси? Ветеранът обаче се контузи и бе заменен принудително малко преди почивката. Скоро след паузата "Порто" отново поведе.
Ако в тази вечер се връчваше футболна "Златна малинка", тя със сигурност щеше да отиде при Един Джеко, а наставникът му Ди Франческо щеше да бъде отличен за поддържаща роля. Чували ли сте как пада вековно дърво? Същото се случи и с босненския таран Джеко при неговия сблъсък с лошото момче в редиците на "Порто" - Пепе. Двамата срещнаха главите си, а Един се строполи на земята... със закъснение.
Изпълнението бе толкова комично, че стъписа Пепе. Португалският защитник, който има навика да рита всичко на пода, този път не знаеше как да реагира. В крайна сметка и на двамата бяха показани жълти картони.
Двубоят навлезе в продължения, а във второто от тях Джеко можеше да сложи точка на спора. Босненецът се озова сам срещу Касияс, но забеляза, че встрани е Пепе и реши да му се подиграе.
В крайна сметка надцени удара си и подцени бързината на противника, който успя да избие топката пред голлинията.
От една грешка към друга. В 117' влезлият като резерва Алесандро Флоренци дръпна за фланелката Фернандо и за "Порто" бе отсъдена дузпа.
От години юношата на "Рома" играе като десен бек с променлива успеваемост. Справя се добре като част от защитна петорка, но когато тя стане четворка се вижда, че никак не обича да помага в отбрана. Защо се появи в игра вместо Рик Карсдорп, може да ни каже само треньорът Ди Франческо...
Телес реализира от бялата точка и прати публиката на "До Драгао" в екстаз, само за да притаи дъх минути по-късно, когато и "Рома" претендираше за наказателен удар. Такъв по-скоро имаше, но щеше да ограби "Порто" и реферът Джунейт Чакър реши да не го отсъжда. Съдията, съдията... в случая е прав. Не и за феновете на ПСЖ и "Рома", които биха довършили рефрена по класическия начин.
Измина една вечер на емоции. Паметна вечер, която бихме искали да преживеем отново и отново. Вечер, в която Цар Футбол показа защо е №1.
