Помните ли онази прословута реплика на бившия национален селекционер Любослав Пенев: "Националният отбор е ютия на дъното. Аз ще се опитам да я отлепя от него?". Макар и Петър Хубчев да не е използвал същата метафора, то на него му беше ясно, че трябва да почне отлепянето на ютията, за да не бъде поредният изхвърлен треньор от системата на националния отбор.
Един от първите хитри ходове на наставника беше, че не се ангажира по никакъв начин с класиране за Русия 2018, обещания за великолепна игра или подобряване на някакви рекорди. В типичния си стил без да говори много пред медиите, а когато го прави да е обран в оценката си за отбора, той започна да гради.
Ако си представим националния отбор като нашата футболна къщичка, то архитект Хубчев успешно даде насоките за изграждането на първия етаж. Това се случи с няколко важни крачки, които дадоха необходимия резултат. Първата беше да се изкорени от играчите звездоманията. Втората беше да се внедри в съзнанието на всеки един, че без раздаване мястото му в националния отбор ще "изстине" много бързо. Третата беше играчите да повярват в треньора - в неговата концепция, тактика, подготовка за мач от квалификациите. Във всяка една среща, която досега България изигра си личеше почерка на Петър Хубчев. Загубите често се дължаха на индивидуална грешка, отколкото на сбъркана тактика от треньора или това, че някой на терена е решил да си прави, каквото пожелае.
Дори и в загубата срещу Холандия се видя желание у играчите да довършат срещата с високо вдигната глава. За разлика от друг път, когато някой съперник ни поведе с 2:0, този път го нямаше типичното цупене на съотборник за сбъркан пас, омърлушване и мислене от типа "Хайде да минава и този мач и да се връщам в клубния си отбор". Напротив, всеки беше готов да даде максималното за каузата. Друг е въпросът дали някои състезатели имат необходимите качества за тази кауза.
Ясно е, че за пореден път няма да играем на световно първенство. Приоритет номер 1 на Петър Хубчев е да започне да гради втория етаж на къщата. А това ще бъде по-трудната част, защото досега предшествениците се хлъзваха по пътя към тази фаза и с наведена глава си тръгваха. Дали заради вътрешни проблеми или внедрени отвън проблеми, но все минаваше бурята и затриваше цялата къща. Още в мача с Франция и след това с Люксембург, наставникът трябва да покаже, че постигнатото досега не е случайно, плод на моментен проблясък и прочие.
Ще очакваме да видим втората версия на отлепването на ютията от дъното. Процесът е започнал, въпросът е може ли да бъде изкаран до край. Ще оставят ли началниците от БФС архитект Хубчев да дострои футболната ни къща или ще се доверят на грешните съветници и ще допуснат поредната буря да ни повлече към дъното?
Въпроси, които звучат много просто, но техният сложен отговор може да предопредели следващите ни участия на големи футболни форуми.
