"Григор Димитров причини невероятни вреди на семейството ни.“
Извадка от интервю на бащата на Новак Джокович – Сърджан. Случайно или не, дадено не пред сръбска, а пред хърватска медия.
"Синът ми е съсипан. Нападат го лешояди.“
Извадка от интервю на майката на Новак Джокович – Дияна, пред хърватски вестник.
"Григор Димитров на два пъти отказа да се тества, а му беше зле.“
Извадка от интервю на брата на Новак Джокович – Джордже, който обикаляше от телевизия в телевизия да промотира "Адриа Тур“ преди този турнир да се превърне в спешно отделение за COVID-19. О, каква изненада: И Джордже говори пред хърватска медия.
Нещо от Новак Джокович?
Не. Ноле мълчи. Когато татко говори, този, който стои под №1 в световната тенис ранглиста, се спотайва в кьошето. Чака бурята да отмине. Каквото е рекъл татко, това е! Нищо, че татко позори колега в жалък опит да спаси главата на превърналия се в посмешище свой син.
Това, което прави Сърджан Джокович, е линч. Долен, грозен и лишен от всякакъв морал публичен линч за ималия малшанс пръв да си признае, че е заразен Григор Димитров. Лукав план на баща, който гази през трупове в отчаян опит да спаси репутацията на един самозабравил се шампион.
План, който дори в Сърбия върви с променлив успех.
Защото в Сърбия все още има медии, които в момента яростно търсят сметка от правителството, позволило вакханалията на Джокович. В Сърбия има и здравомислещи хора, които четат нещо различно от работещите като кризисен PR щаб на Новак в последните 72 часа властелини на "кафявото“ "Курир“ и "Блиц“.
Да, Григор очевидно не се е чувствал добре в Задар.
Да, Григор пръв публично оповести, че е с коронавирус.
Това по никакъв начин не означава, че той е човекът, заразил цял вагон хора от "Адриа Тур“, начело с разиграващите драма като от индийска сапунка родители на Джокович.
На онези с късата памет да припомним, че Григор кацна в Белград след 3-месечна изолация в резиденцията си в САЩ. Слизайки от самолета бе с маска, преди да бъде награбен в "братската прегръдка“ на Новак (без маска) на летището.
И после започна "шоуто“.
Не, всъщност, шоуто на Джокович тръгна месец по-рано. Тогава той се прибра в Сърбия при първия удобен случай след като се бе карантинирал в имение в Испания. И заживя като отвързан. То не бяха срещи с фенове, то не бе футбол, то не бе баскетбол, то не бе тенис на улицата с деца, то не бяха тренировки, които завършваха с танци, при които местният любимец кършеше снага обграден от изпаднали в екстаз негови сънародници.
Такова бе ежедневието на Джокович ПРЕДИ въобще Григор да си помисли, че може да играе в Белград. Сръбските медии бяха в делириум от това земно момче, което вечно е на ръка разстояние от народа, следваха го по петите и му се възхищаваха.
На "храбростта“.
За кого говорим?
Ами, за Джокович, който никога и по никакъв повод не се появи публично с маска. Джокович, който никога и по никакъв начин не даде пример пред обществото и феновете си, че в дни на зараза, е добре да се пазим. Не да истерясваме, да се пазим и да пазим околните. Джокович, който публично призна, че не вярва във ваксината срещу коронавирус.
Но докато Ноле плуваше в свои води и заливаше социалните мрежи с всевъзможни глупости – от игричките с ракета на двора с жена си до нелепия опит за шега, оставайки се в ръцете на Йелена и машинката за подстригване, Сърджан Джокович мълчеше.
Тогава Сърджан го нямаше.
Татко винаги изплува на хоризонта, когато Ноле се подхлъзне. Уви, този път подхлъзването си е цяло срутване. И рухване на години градения образ на един велик шампион.
Да бъдеш велик шампион обаче не означава да се биеш до последна капка кръв на корта и да падаш артистично с вдигнати към небето ръце, след като чуеш заветното "Гейм, сет, мач“.
Това го могат мнозина.
Да бъдеш велик шампион означава да си ПРИМЕР. Пред света. Във всяка къща, във всеки дом, в който някой някога ти се е възхищавал. И се е просълзявал на твои мачове. Означава да бъдеш достоен човек. Човек, който никога и за нищо на света, на никаква цена не би жертвал честта си.
Нещо повече.
Великите шампиони пазят честта на съперника, на приятеля, на "брата“, повече от собствената си чест. Защото така постъпват мъжете.
И когато си сбъркал, е редно да си признаеш. Да се разкаеш. Да сведеш глава. И ДА СЕ ИЗВИНИШ. Пред света.
Новак Джокович прекали. Даде пример как не се прави. Проведе пир по време на чума. Правейки се, че всичко е окей. Какво пък толкова! Някъде измират хора. Майната им! Ние сме братя сърби, нас нищо не ни лови!
Не, човече…
Ти купонясва като разпран и подведе всички останали, които ти се довериха. А когато първият от тях рухна, се скри зад панталона на татко си и го остави да поругае нещастния Григор Димитров – удобната жертва и подходяща изтривалка на хитреците от фамилия Джокович. Скри се в миша дупка и не продума нито думичка в защита на Григор!
Ще мине време и хората ще забравят. За заразените, за коронавируса, за анулираните турнири и недовършени финали.
Компрометирането като личност на един от най-великите спортисти на нашето време по отношение на спечелени трофеи (точно 17 титли от Големия шлем – б.а.) обаче не може да бъде заметено под черджето.
В живота има равновесие. И слава богу, има ценности, които са непреходни.
Колкото и да разнася Джокович набучената на кол глава на Димитров, срамът остава. И ще го преследва всеки път, когато някой отново дръзне да го нареди до джентълмени като Род Лейвър, Джими Конърс, Пийт Сампрас, Роджър Федерер и Рафаел Надал.
Дори и да спечели още 27 титли от Шлема, Джокович никога няма да бъде един от тях. Защото да бъдеш голям шампион и голям човек не винаги означава едно и също.
P.S. Аплодисменти за Григор, майка му и баща му, които в този момент на чутовна клевета и несправедливост избраха да запазят мълчание.
