Казват, че кръвта вода не става. И че в този живот няма нищо случайно. Е, тази история го доказва!
Тя е за миналото и бъдещото на българския баскетбол, които носят едно име - Младенов. Баща и син Младенови. За едно 19-годишно момче - Борислав, което има куража да тръгне да се доказва там, където баща му е бил недостижим. А, и все още продължава да бъде.
Това в историята на Младенов-младши, който има дързостта да се изправи пред постоянните сравнения, пред гласовете, които непрекъснато напомнят за миналото, пред съмненията и очакванията... Тези отвън и онези вътре в него.
През 2011 година, 12 секунди преди края на своя бенефис, легендарният номер 12 - Георги Младенов, предава щафетата на Борислав. 10-годишният му син прави последната атака в мача и своя първа с екипа на "Левски" срещу "Панатинайкос" на Желко Обрадович.
9 години по-късно Младенови са отново на терена, един срещу друг. Днес обаче всички в баскетбола у нас говорят за… Младенов-младши.
"Казах, че ще направя така, че да стана по-добър от него, макар че ще е много трудно. Той е правел доста неща за неговото време, така че… Знаех, че хората ще очакват много от мен. Времето ще си покаже, но, като тренирам всеки ден, накрая трудът ще се отблагодари. Сам си казах, че имам цел в живота и то е първо да постигна това, което искам и да отида на най-високото ниво – Евролига, НБА и второ да направя, така че той да се гордее с мен.", споделя младият Младенов.
19-годишният Борислав е един от най-големите таланти в българския баскетбол. И макар че шампионското ДНК предначертава пътя му, решителна намеса има сестра му Гергана.
"Той отначало започна с футбол, обаче сестра му дойде и каза, че съм най-големият безсрамник, как не ме е било срам той да играе футбол. И започна баскетбол", разказва Георги Младенов.
"Просто всичко ми се отдаваше и си казах, че явно това е моят спорт. Започнах всеки ден да тренирам. Чувствах се добре, забавлявах се, не излизах от залата", спомня си Боби.
Боби започва да тренира баскетбол на 8 години. У нас той се запозна с баскетболната азбука при една от най-добрите треньорки в работата с деца - бившия гард на "Кремиковци" от шампионския състав на Цвятко Барчовски през 1989 г. - Емилия Кръстева.
Той е възпитаник на школата на "БУБА Баскетбол", а впоследствие Георги Младенов отдава цялото си време, за да подготвя сина си индивидуално.
"Давах му условие - докато не го направиш, няма да си тръгнеш. Повтаряше нещата по 1000 пъти. Всезнайно е и всеизвестно е, че той много бързо възприемаше. Просто смяташе, че като го е направил един път и е готов. Повтаряше много пъти, имаше упражнения, в които трябваше да повтори нещо много пъти", споделя Младенов-старши.
"Той не е човек, който ще се спести нещо. Ще ти се навика, ще те намачка, но не в лошия смисъл. Иска да изкара най-доброто от теб. Доста пъти го е правил на тренировки. В "Триадица" като сме били, пред други отбори, ме е разплаквал, признавам си.", добавя младият баскетболист.
През 2014 година Боби заминава с баща си за Италия и става част от школата на "Римини". Съдбата обаче му дава изпитание след изпитание – най-сериозното: ужасяваща контузия на коляното, която го вади от игра за повече от година и половина.
"Обадих се на него и плаках. Не знаех, какво ще се случи с мен, не знаех дали ще се възстановя, дали няма да се случи пак, дали изобщо ще се върна пак. Дори и най-тежкото да дойде в някакъв момент, просто трябва да се изправиш. Дали ще застанеш срещу него и ще кажеш - аз ще мина през тебе и просто ще продължа напред! Аз така направих и казах, че това е зад гърба ми. Станало е, минало, свършило е, просто ще продължа напред, за да гледам как ще стана по-добър.", споделя Борислав.
"Съдбата му дължи много, след всичките тези контузии, които изживя за една година, трябва да му даде някакъв реванш, но пък и той трябва да се потруди за момента, в който реваншът ще дойде.", добавя легендата на българския баскетбол.
Боби и семейството му преминават през ада. Най-трудно обаче е за майка му – Нина.
"Тя преживя един период... особено след операцията. Той беше обездвижен, не можеше да мърда, когато се изправяше, имаше невероятна болка. Тя е най-важният човек и за него, защото тя беше тази, която спеше в болницата. Сега… имах един момент, той играе един турнир с талантите в зала "Tриадица" – аз не мога да ѝ затворя устата. Ей, така стоях, защото… изживява го."
А, дали с Нина Младенова си говорят за баскетбол?
"Аз бих казал, че майка ми е вторият Желко Обрадович. След мачове идва и ми казва: "Това трябва да го направиш така и така и трябва да стреляш", понеже тя е играла баскетбол 30 години".
През ноември миналата година Боби получава шанс да тръгне по стъпките на баща си – в "Левски", където Младенов-старши е изиграл безброй паметни мачове. Има 13 шампионски титли, от които 9 със "сините" и 7 купи на страната, 5 от тях с "Левски". А интерес към него имат "Арис" и "Реал" Мадрид.
"Баскетболът е елементарна игра – 5 на 5, една топка, едни правила. Защо някой трябва да бъде по-добър от мен? Защо да не съм аз? Лишенията са много повече и много повече са минусите, отколкото дивидентите, които ще получи. Но въпреки това си заслужава, нали? Заслужава си, повярвай ми. Заслужава си да вдигнеш една купа пред 10 хиляди човека, заслужава си труда, само една да е в живота. Защото емоцията, която изпитваш тогава, не може да се обясни по никакъв начин – няма кой да го обясни и няма кой да го изживее – само ти го изживяваш."
През 1998 г., в първите си стъпки като треньор, Константин Папазов има честта да дава наставления именно на Георги Младенов, а сега има удоволствието да е наставник на второ поколение от фамилията Младенови.
"С малкия се работи засега превъзходно. Ние сме работили от 11 ноември, но все едно не е син на Жоро. Напротив. 100 пъти да трябва да избирам – 100 пъти бих работил с Георги Младенов. Той е само на 19, много талантлив. Смятам с много голямо бъдеще, едно от богатствата на българския баскетбол. Смятам че има потенциал да бъде на високо ниво европейски играч, а той, в неговото си съзнание, трябва да мечтае за отвъд Океана.", споделя Константин Папазов.
В чест на Георги Младенов, "Левски" вади от употреба фланелката с номер 12, а с присъединяването си към "сините", Борислав Младенов получава номер 1.
"Чувствам се по-добре, защото хем ще е моят номер, хем няма да нося на гърба си номер 12. Хората почнаха да говорят – баща ти е играл 12-ти номер, Младенов, трябва да направиш това, което той е правел. Не, не! Аз си го усещам доста на сърце 12-ти номер. Казах си така - в националния отбор ще играя 12-ти номер, а в клубен отбор ще играя с 1-ви. Просто харесвам самия номер 1, но не усещам някакво напрежение като сложа номер 12-ти номер с фамилията Младенов", споделя Боби.
За разлика от преди, сега двамата все по-рядко намират време един за друг. Когато обаче си откраднат такова, то винаги е свързано с… любимата игра. Двамата си организират импровизирани игри, но въпреки желанието на Младенов-старши, все по-трудно става да издържа на темпото на младока.
Успехите на Георги Младенов са висока летва, която може да бъде прескочена само от едно 197-сантиметрово момче, което е шампион по наследство.
"Аз имам мое име и искам то да се чуе! И аз малко или много правя така, че да работя, за да се чуе името ми. Ще направя така, че да стана по-добър от него.", споделя Младенов-младши.
"Да, ще го свързват с мен, докато съм жив, то е ясно, но все пак – неговото име си стои зад него. Това, което прави, стои зад името на Борислав Младенов, a не на Георги Младенов. Абсолютно и всичко зависи от него. От никой друг, никой друг не може да му вземе това, което умее. Никой не може! Не трябва да се сравнява изобщо с мен, защото на годините, на които е в момента и преди години, когато беше – той е много по-добър от мен.", добавя Георги Младенов.
Борислав ще има възможността да спечели своята първа купа с тима на "Левски Лукойл" още през този уикенд в зала "Универсиада". Неговият отбор е домакин на Купата на България. Спечели ли първия си трофей, вече ще е направил първата крачка към пътя на Младенов, Борислав Младенов. Защото оттук следва по-трудното за Боби – да си проправя път към непознатото и към върха, ако иска да бъде там - сред най-големите, а името му да стои редом до името на баща му!
