Има едни такива спортисти, на които знаеш, че можеш да разчиташ, когато излязат на арената. Те са спокойни, излъчват увереност и сякаш за тях печеленето на титли е ежедневие.
За щастие, в България си имаме такъв човек. Мария Гроздева - жената с най-стабилна ръка и най-точен мерник.
Преди 20 години, навръх 22 септември - денят на Независимостта, тя преживя първия си олимпийски триумф. Мария Гроздева стана олимпийска шампионка в Сидни на 25 м малокалибрен пистолет.
Медалът от най-важният спортен форум не беше нещо ново за българката. Тя вече имаше два в колекцията си - бронзови отличия от Барселона през 1992 г. и Атланта през 1996 г. (на 10 м пневматичен пистолет). Друго си е обаче да се качиш над всички! На най-високото място на почетната стълбичка! И да видиш как целият свят ти се възхищава! Да чуеш аплодисментите, да видиш хилядите вперени в теб обективи, да почувстваш възхищението и любовта!
Българката триумфира, а с нея и всички, които ѝ стискат палци на над 15 хил. км от дома.
Мария е герой! И не само защото след 4 години ще покори още един олимпийски връх (в Атина през 2004 г. тя печели втората си титла на 25 м малокалибрен пистолет, както и бронз на 10 м пневматичен пистолет)!
За нея, а и за цяла България, това са моменти на радост. Но Мария е герой заради себе си! Заради това, че "застреля" от упор страшната диагноза рак на гърдата. И продължи!
20 години след първата си титла и 28 години след първото си участие на олимпийски игри (в Барселона през 1992 г.), Гроздева отново преследва своята златна мечта. Да, обстоятелствата я накараха да почака година, след като Игрите в Токио бяха отложени заради пандемията от коронавирус. Но сме сигурни, че за седми (рекорден за българския спорт) път ще видим Мария под петте олимпийски кръга. И тя отново ще ни вдъхне тази нейна увереност и спокойствие. А сините ѝ очи ще гледат право в целта!
