Националият отбор по баскетбол на колички е различен. За момчетата в него основната ценност не е да победиш, а да помогнеш. Те са хора с различни съдби, но обща любов към баскетбола.
Сред най-младите в "Отбора на вдъхновението" е 18-годишният Алберто, който е роден с проблем в опорно-двигателната система.
"Като малък ми беше доста по-трудно. Гледах как другите деца си играят, тичат. На мен не ми харесваше да не мога да го правя и затова реших да не се предавам и да опитвам", започва разказа си той.
Когато е на 14 години една случка му отваря очите за баскетбола.
"Бях в Бургас и изобщо не играех баскетбол. Имаше специализиран транспорт, който ме караше до училище. С него пътуваше и баскетболният отбор на Бургас. Шофьорът видя, че мога да се справям сам и ме попита защо не играя. След това отидох на тренировка, започнах да играя и се влюбих в баскетбола".
Желанието в тренировките дава резултат и Алберто е харесан от професионален отбор в Турция.
"С бургаския отбор ходихме до Турция. Там ме харесаха и ми се обадиха след две години. В Турция играя професионално - там всичко е с договор. Правят се нормативи колко вкарваш на сезон, какво си правил целия сезон", добавя той.
Алберто получава покана от треньора на националния отбор по баскетбол на колички Владимир Искров да стане част от тима още преди той да е създаден.
"В националния отбор трябва да имаш желязна дисциплина. Да гледаш на играта доста по-сериозно", категоричен е той.
Националният отбор по баскетбол на колички е създаден преди две години. Той направи своя официален дебют на европейското първенство в София, където пред пълните трибуни на зала "Триадица" записа победа още в първия си официален мач.
"Отборният дух е на първо място в нашия национален отбор и аз се гордея, че съм част от това семейство", завършва Алберто.
