На 19 септември 2010 г. "Манчестър Юнайтед" победи "Ливърпул" с 3:2. В паметното дерби блестеше името на един човек от лагера на "червените дяволи" - Димитър Бербатов.
Българинът се разрови в спомените си за този двубои пред официалния сайт на "Манчестър Юнайтед". Оказа се, че той може много детайлно до разкаже за мача. Сякаш се е играл преди дни!
"Когато вкарах си мислех: "Мога да вкарам с всеки удар, от всяка позиция и ще вкарам. Денят ми е специален". Това наистина се случи", разказва Бербатов.
"Честно казано, първият гол беше толкова прост. Казвал съм много пъти, че нападателите не обичат да защитават. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам назад, за да пазя при корнери, особено ако трябваше да го правя срещу някой голям бранител, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в случая, защото знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му спрямо мен беше погрешна, така че той ме улесни при отбелязването на гола. Ако го гледате отново, аз всъщност нищо не направих освен, че се позиционирах. Гигс прати топката там, където бях, аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше - 1:0"
"Хората постоянно ме питат за втория гол. На практика това беше моментна ситуация, в която просто трябва да реагираш. За мен това как реагираш в тези няколко секунди показва на света как виждаш футбола. Когато Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях как посяга към топката, а аз му казах да я остави. Честно казано, не мислех, че ще го направи, бях изненадан. В този период от секунда-две, е моментът, в който трябва да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на скучен и сигурен начин на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, за да стреля той. Но тъй като моят футбол е базиран на по-необичаен стил на игра, тялото ми и движенията ми бяха такива тогава. Щом се позиционирах така, може да звучи малко като научна фантастика, това ти помага, когато си в подобни ситуации, защото дори и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави движенията, тъй като те са там, тъй като си правил нещо и преди. Затова и успях да я спра с бедро и след това да пристъпя към задната ножица", добави той.
"Когато си "Манчестър Юнайтед" и играеш на на "Олд трафорд", разбира се, че ще подлагаш отборите на натиск. Винаги вкарвахме в последната минута, това е е във въздуха. Усещаш и помирисваш, че това идва, а аз бях толкова уверен в този ден. Бях убеден, че ако имам още една възможност, ще се разпиша. Когато О'Шей прати топката в наказателното поле, като нападател трябва да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше много, много играчи при тази ситуация, ако знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, как да се позиционираш... понякога топката ще дойде за теб. Такъв беше случаят в този момент. Когато бях млад нападател, много хора ми казаха, че тази една секунда във футбола може да бъде много важна. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е приключило, ти печелиш. О'Шей центрира, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкова лесно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Край на играта, ние печелим".
bTV призовава: останете си вкъщи!
