Медиите я определят за абсолютна фаворитка. Треньорите очакват перфектна игра. Хиляди по трибуните скандират името й. Цяла България чака титлата. А тя се чуди се дали кокчето й е добре затегнато, за да не я накажат, ако щръкне някоя фуркета.
Перфектна до най-малкия детайл, Бианка Панова прави това, което всички искат – става абсолютна световна шампионка по безапелационен начин – с максимални оценки на всички възможни съчетания.
Днес - 31 години по-късно, тя си спомня за това незабравимо първенство на родна земя.
"Сега, от годините, си давам сметка какво геройство е било това нещо и какви герои са днешните момичета, защото никак не е лесно да се изправиш в светлината на прожекторите с хиляди очи забити в теб, очаквайки да сгрешиш, а ти да играеш без грешка, така че мога само да се възхищавам на днешните гимнастички", разказва Бианка Панова в предаването "Тази събота".
Абсолютната световната шампионка от Варна 1987 г. обаче не се смята за идол.
"Аз не мога да се приема като идол, никога не съм се приемала за идол, въпреки че все още ме срещат по улиците и се усмихват, но това е едно зареждащо усещане и взаимна благодарност, защото аз съм го правила заради хората, а ето на... Хората сега ми се усмихват", оценява тя.
На Световното първенство в София новите „златни момичета" ще опитат да постигнат това, което Бианка Панова направи преди 31 години във Варна. Заслужено и вниманието е почти изцяло върху тях.
"Всеки си тежи на мястото, всеки има своя съдба, аз не бих се заела да съветвам тези момичета, защото те ми изглеждат много силни, много уверени в себе си, те знаят какво искат, днешното поколение е уникално, не е както беше по наше време", посочва още Бианка Панова и не пропуска да похвали работата на Българската федерация и треньорите.
"Проблемът не е в натоварването, всеки може да издържи каквото и да е натоварване. Въпросът е защо? Трябва да се обясни защо и когато съставът разбере – няма да има проблеми в подготовката."
Към този метод се придържа и тя самата. В момента Панова е треньорка в Сингапур. Преди това тя е работила в Италия, Белгия и Великобритания. В азиатската страна обаче я ценят високо! Дори наскоро я наградиха за Треньор номер 1.
"Да си треньор значи да виждаш само дефектите в дадено нещо. Мисля, че трябва да съм по-лека и по-лесно да минават нещата в живота. Аз съм твърде голяма перфекционистка и понякога това ми пречи. В живота няма перфектност, в живота успява този, който прикрива грешчиците, които прави. Няма нищо, за което да съжалявам, бих повторила житейския си път отново и отново и отново. Много съм благодарна на съдбата за всичко, което ми се случва и за всичко, което уча по пътя", заключва философски тя.
