Димитър Илиев беше избран за Футболист номер 1 на България за 2019 г. Ако не следите българския футбол отблизо и се задоволявате само с мачовете на националния отбор или такива от чуждите първенства, най-вероятно сте си задали въпроса "Кой?".
Отличеният нападател не блести в някое от силните европейски първенства, той дори не играе там, а опитът му в чужбина се ограничава до 4-те години в Полша. Плюс това Илиев няма нито един мач за националния отбор по футбол. Получи повиквателна за приятелския мач с Парагвай и за срещата от европейските квалификации срещу Чехия в края на отминалата година, но така и не влезе в игра.
И все пак Илиев има спечелен трофей в своята кариера и то през 2019 г. Като капитан на "Локомотив" Пловдив той беше първият, който докосна Купата на България и я поднесе към съотборниците си след победата с 1:0 над "Ботев" Пловдив.
Футболният път на Илиев е тясно свързан с голямата му "черно-бяла" любов. Той е част от школата на "Локо" от 8-годишен. Преминал е през всички формации на подрастващите, като прави дебюта си за първия тим през 2004 г., когато е само на 16.
Заради стабилните си изяви влиза в полезрението на два английски клуба - "Саутхемптън" и "Челси".
"Бях около десет дни в клуба, тренирах с юношите до 17 години и изиграх една контрола. Представих се значително по-добре. Мениджърът ми по това време – Джон Ингълс, ми обясни, че треньорът на юношеската формация ме е харесал, предложена е била сума на ръководството на "Локомотив", но тогавашният собственик Георги Илиев, лека му пръст, заедно с Емил Наков прекалено много са надули цената ми и всичко пропадна", разказва Илиев.
Вместо да отиде във Висшата лига, Футболист номер 1 на България се озовава на... "Българска армия". Само че в ЦСКА Илиев очевидно не се чувства толкова добре, колкото с родния "черно-бял" екип. Взима участие само в 5 мача, в които не успява да отбележи гол. Редицата треньорски смени в отбора също допринасят за неговата нестабилност и той е преотстъпен на "Миньор" Перник, а след това и на "Пирин". Следва кратък период в "Монтана" и след това в "Локомотив" София .
Все пак мечтата на Илиев да заиграе в чужбина се сбъдва. През 2014 г. той подписва договор с втородивизионния полски "Висла" Плоцк. Той е в основата на изкачването на отбора в елитната дивизия.
"Целият град празнуваше с нас. Имаше и шествие", спомня си нападателят.
През 2017 г. той играе за друг полски тим "Подбескидже", но за кратко.
И се завръща у дома - на "Лаута". Илиев облича отново фланелката на "Локомотив" през 2018 г. Капитанската лента пък приляга най-добре на неговата ръка, така че е естествено вече опитният футболист да поведе своите съотборници към успехите. И го прави - с трофей в турнира за Купата на България, с достойно представяне в европейските клубни турнири и с връщане на "черно-белите" сред едни от най-добрите отбори у нас.
За това Митко допринесе с 11 гола в 19 мача, което му отрежда първо място при точните стрелци през настоящата кампания.
В свободното си време Футболист номер 1 на България се разтоварва от футбола с най-ценния си "трофей" - семейството. През 2017 г. той сключи брак с дългогодишната си половинка Мартина, а от две години двамата се радват на малък юнак.
Димитър Илиев не е просто поредният футболист на "Локомотив". Той се е превърнал в институция, а "Лаута" е второто му семейство. Феновете на "черно-белите" правят асоциации с последния свой играч ставал номер 1 на България - легендарния Христо Бонев.
View this post on Instagram
На 31 години Димитър Илиев не мисли за отказване, а мечтае. За това, което никога не е правил, но много иска - да играе за националния отбор.
