Да се докоснеш до Коби. Тази привилегия има и един българин - преподавателят в Софийския университет и изтъкнат спортен журналист с повече от 30 години стаж - доц. д-р Ефрем Ефремов. В богатата му визитка присъстват и 18 отразявания на едно от най-зрелищните събития в спорта - "Мача на звездите" (NBA All-Star)
През 2002 г., именно след него, Ефремов се среща с легендата Брайънт.
"Дойде един началник от журналистите – Тери Лайънс, до ден-днешен съм му благодарен. Той посочи само 7-8 журналисти от Европа, и каза: „Ти, ти и ти? Искаш ли среща с Коби Брайънт?“. Няма човек, който да откаже!", разказва Ефремов.
"Много земно държание. Това ми направи страшно голямо впечатление. Няма бодигарди, пиари да седят... Отидохме в хотела в близост до залата, където са играчите, и дойде Коби Брайънт. Беше много приятен разговор. Основните неща, които изтъкна, е, че е европеец. Действително - той е пораснал в Италия"
"Отговаряше на френски, италиански и испански, което също ме изненада. Един от италианските колеги му хвърли футболна топка, която беше предварително подготвена. Той заигра страхотно на 21, почна да я подава на другите – иииии.... за мой срам, аз я изпуснах".
Брайънт показва и познания, свързани с България.
"Каза, че е чувал за страната ни, и посочи две имена – Христо Стоичков и Георги Глушков. Глушков, доколкото разбрах, го е гледал в италианския период... Много земен човек, много нормално се държеше. Нямаше я тази високомерност или досада към журналистите".
"Срещата с Коби ми донесе чувството за шанс, защото ако не си американец, трудно се добираш до него. Както и чувството за земност и приятелско отношение и много доброто познаване на Европа", споделя Ефремов.
10 години по-късно, съдбата му подарява и втора среща с легендата.
"Тя беше за съвсем кратко. 2012 г.– на олимпийските игри в Лондон – на четвъртфинал или на полуфинал, се видяхме и аз му казах - доста нахално от моя страна: „Спомняш ли си – 2002 г.: бяхме заедно, аз съм от България?“. Той каза: „Спомням си!“ – предполагам: от учтивост"
"Брайънт внесе невероятна амбиция. Внесе присъствие на терена. Просто се отличаваше от другите с всичко. Невероятно присъствие. Това го отличаваше от всички останали. Като го видиш – не можеш да го сбъркаш. Дори и да не му знаеш номера"
