Голмайстор №1 на българския национален отбор - Димитър Бербатов, даде обширно интервю за британския "Скай Спортс", в което разказа за детските си мечти и постигнатото във футбола с екипите на отбори като "Байер" Леверкузен, "Тотнъм" и "Манчестър Юнайтед". В близо 50-минутния разговор, записан през декември 2019 г., но излъчен днес, Бербо сподели, че искал да бъде като Марадона в Бундеслигата, върна се и към финала на Шампионската лига през 2011 г. между неговия "Юнайтед" и "Барселона", когато бе оставен извън групата от Сър Алекс Фъргюсън.
"Сякаш ми беше писано да бъда спортист, след като баща ми беше футболист, а и майка ми се занимаваше. Никой не ме е пришпорвал да се занимавам с някакъв спорт. Опитвах в началото и атлетика, но избрах футбола", започна Бербатов.
Той сподели и кои са идолите му от детството - Алън Шиърър и Марко ван Бастен.
"Двамата са различни. Алън е голов хищник, докато Марко е по-елегантен, човек на дрибъла. Мисля, че двамата оформят идеалния нападател. Като бяхме малки, събирахме дъвки, към които имаше лепенки на футболисти. Бях обсебен от идеята да имам двамата. В училище дори разменяхме лепенките с приятели, а аз предлагах сериозни бройки, за да имам техните стикери. Накрая ги получих някак и ги залепих на стената ми"
"През януари 2001 г. отидох в "Байер" Леверкузен, но преди това имаше сериозен интерес от страна на "Лече". Не го чувствах като правилното място, не исках да отида. Двата клуба преговаряха и нещата се провалиха в последния момент. Бях най-щастливият човек на света. Тогава се появи Леверкузен. Нещо ми казваше, че това е правилното място за мен. Влизаш в съблекалнята и виждаш велики футболисти. А треньор - световен шампион, Берти Фогтс. В Германия станах мъж. Това беше училището на живота за мен."
"Още първият ми сезон беше изпълнен с много емоции. Бихме "Ливърпул", бихме "Манчестър Юнайтед" и бяхме толкова близо, за да победим Реал Мадрид на финала. Седях на скамейката и си мислех. Какво съм направил, за да бъда тук? С какво съм го заслужил? Направихме всичко, което можехме, но загубихме. Аз бях малко момче, а срещу мен истински великани. Фернандо Йеро ме пазеше! Видях отблизо гола на Зидан. Още щом се засилваше, знаех, че ще е в мрежата. Наистина изключителен гол"
"Направихме невероятен сезон и не спечелихме нищо. Заслужавахме поне една купа. Исках да остана дълги години и да бъда Марадона на Леверкузен. Исках да направя история с този клуб. С годините обаче израстваш, развиваш се, ставаш по-добър и идва интересът от големите клубове. Спомням си, че "Валенсия" и "Байерн" проявяваха интерес. Започваш да си задаваш въпроса дали да останеш в зоната си на комфорт или да предприемеш нещо ново"
"Защо избрах "Тотнъм"? През целия си живот съм воден от интуицията. На 90% тя не ме е подвеждала. Те бяха най-постоянни в преследването ми. Мартин Йол ми се обади, Даниел Леви ми се обади. Виждах, че наистина ме искат и искат да разчитат на мен"
Бербо сподели и как е развил техниката си: "Като малък имах баскетболна топка. Не знам защо, но имах такава. Всеки ден я подхвърлях нагоре и опитвах да я спра с крак. Човек се ражда с техника, но трябва да я развие. Моето силно качество винаги е било да предвиждам два хода напред, да търся подаването. Дори да оставам в сянка това дава по-добър облик на отбора, развива атаката. Асистенцията, която дадох на Роналдо за онзи гол, ми донесе много повече радост от отбелязан гол. Защото вътрешно знаех, че аз съм свършил трудната работа"
Бербо се върна и към финала на Шампионската лига през 2011 г., когато бе оставен извън групата на "Манчестър Юнайтед" срещу "Барселона".
"Сър Алекс дойде при мен и ми каза: "Трудно ми е, но трябва да те извадя от състава". След такива думи не знаеш какво да кажеш. Просто стоях. Не го очаквах. Бях толкова уверен, аз бях голмайстор. Видях колко е трудно и за него, че ми го казва. Сега, години по-късно, не мисля, че щях да променя нещо. "Барселона" бяха страхотни. Естествено, ако питаш семейството ми, за тях съм щял да вкарам три гола"
"Сега изкарах "А" лиценз, пролиценз за треньор. Това не значи, че искам да бъда треньор. Просто искам да съм готов, ако реша някой ден. За какво съжалявам? Дори да има такива неща, те са наистина миниатюрни. Дойдох от малък град, от малка страна и играх с толкова велики футболисти, както и срещу толкова велики футболисти", завърши интервюто Бербатов.
