Световният шампион с Италия от 2006 г. Фабио Канаваро написа сърцераздирателно писмо до своите сънародници в родината. Посланието му идва малко след като в Италия почетоха с минута мълчание и свалени наполовина знамена всички починали от коронавирус. До момента над 11 500 души загубиха живота си в битката със световната пандемия в страната.
46-годиншният Канаваро, който е една от легендите на италианския футбол, в момента се намира в Китай, където тренира местния "Гуанджоу Евъргранде". Доскоро той също беше под карантина и призна, че в Италия ситуацията е била подценена.
„В момента обаче имаме нужда от онзи дух, който видях по време на световното първенство през 2006 г., дух на несломимо единство, благодарение на което спечелихме титлата”, призова бившият играч на "Реал" Мадрид, "Интер" и "Ювентус".
Ето и цялото емоционалното писмо на капитана Фабио Канаваро:
"До всички у дома,
Това, което се случва с нашата страна в момента, ме изпълва с мъка и болка. Не мога да опиша колкото ужасно е да виждаш как Италия страда по този начин, как много хора губят живота си всеки ден. Мислите и сърцето ми са с онези, които са засегнати или са загубили близък.
Искам също да изкажа благодарност към медиците, които работят неуморно, за да спасят, колкото се може повече животи. Вие сте истинските герои, от които страната ни се нуждае в този момент.
За съжаление, реалността е такава, че никой от нас не е Супермен. Никой от нас не е имунизиран от вируса. И все пак, когато пандемията избухна в Китай, почувствах, че ние като италианци помислихме, че ще сме си добре. Сякаш всички смятахме „Е, поне няма да засегне мен.”
Аз със сигурност го подцених. Първоначално, помислих, че е просто грип.
Колко много сгрешихме…
Най-накрая затворихме страната и наредихме на хората да си стоят вкъщи. Тук, в Китай, където тренирам с "Гуанджоу Евъргранде", ни сложиха под карантина отдавна. Хората тук вече се бяха справяли с подобни епидемии и знаеха какво да правят. В Италия никога не сме се сблъсквали с подобно нещо.
Сега обаче, когато сме по средата на тази битка, трябва да се справим заедно. А това значи – да покажем най-доброто, на което сме способни.
Разбира се, всички знаем, че Италия е невероятна страна. Имаме забележително крайбрежие и живописна природа. Имаме климат, който ни позволява да прекарваме много време навън. Имаме мода, имаме и прекрасна кухня. Но животът в Италия е толкова хубав, че понякога сякаш лежим на стари лаври. Понякога сякаш, вглеждайки се в себе си, забравяме да мислим за общото благо. А когато правим това, прахосваме нашия общ потенциал.
За щастие, обаче, има и моменти, в които наистина решаваме да покажем на какво сме способни. Тези моменти обикновено идват, когато преминаваме през нещо трудно. Когато на карта е заложено нещо важно.
Преживявал съм това много пъти, а най-добрият пример, който ми идва наум, е участието на Италия на световни първенства. Може би звучи странно да се сетя за това в момент, в който спортът е по-тривиална тема от всякога, но както всички знаем, в Италия футболът е много повече от просто спорт. Когато националният отбор играе, всеки съпреживява и се чувства част от една обща мисия. Всички се обединяваме. Всички сме заедно.
А когато ние, италианците, сме заедно, обикновено се справяме добре.
Още си спомням световното първенство през 1982 г. Бях дете, на 8 г., в Неапол, моят роден град. Събирахме се в нечия къща с роднини, приятели и дори непознати да гледаме мачовете на Италия. Спомням си как крещяхме и се прегръщахме всеки път, когато нашият отбор вкара гол, въпреки че не всички се познавахме.
Когато бях капитан на националния отбор по време на световното първенство през 2006 г., видях, че нещо подобно се случваше с играчите. Скандалът „Calciopoli” (б.а. „Ювентус” е обвинен, че урежда мачове и свален във втора дивизия) беше избухнал малко преди старта на шампионата, така че когато се срещнахме, всички бяха на нож. Много хора мислеха, че скандалът ще ни разсее и ще ни отдалечи от целта.
Но настроението в лагера винаги беше добро и това беше ключът. В толкова критичен момент ние не само бяхме един зад друг на терена. Ние се грижехме искрено един за друг. Имахме и страхотен лидер в лицето на Марсело Липи, който ни държеше в хармония и мотивираше целия отбор. В момента, в който кацнахме в Германия, ние забравихме за скандала и нямахме търпение да играем.
Хората често ме питат как спечелихме тази световна купа. Е, не я спечелихме, защото бяхме късметлии. Спечелихме я, защото имахме най-добрия отбор и защото вярвахме, че можем да я спечелим.
В този момент, като страна, се нуждаем от точно този дух на несломима единност. Вече станахме свидетели на страхотни примери на солидарност. Фразата „andrà tutto bene”- всичко ще бъде наред – е послание и подкрепа към онези, които се оказват затворени в капан у дома, към онези, които са изплашени, самотни или депресирани. Хората излязоха на балконите си, за да аплодират нашите медици. Съседи пееха песни заедно. Това е обединението, от което се нуждаем.
Когато кризата приключи, Италия ще е различна. Много ще са загубили работните си места. Някои ще са загубили бизнеса си. Ще има ужасно много работа за вършене. Можем само да се надяваме, че скоро ще има налична ваксина, за да сложим край на този кошмар веднъж завинаги.
Дотогава, просто трябва да се затворим вкъщи. Нека останем у дома и прекараме време със семействата си. Нека се опитаме да ограничим контактите си, до колкото се може по-малко хора.
И нека опитаме да направим всичко възможно за общото благо. Със съотборниците ми от отбора световен шампион през 2006-а започнахме набиране на средства. Всички дарения ще бъдат насочени към италианския „Червен кръст” и ще бъдат използвани за нуждите на италианските болници в борбата им с коронавируса. Надявам се, че ще се присъедините.
А ако не можете, дори и малък жест към вашия съсед, например, би свършил страхотна работа. Трябва да помним, че тази битка е отборна и се нуждаем от всеки един да се включи.
Вярно е, че никой от нас не е Супермен.
Но също е вярно, че когато сме заедно, можем да постигнем всичко.
Бъдете здрави, мои братя и сестри.
Искрено ваш,
Фабио Канаваро"
bTV призовава: останете си вкъщи!
