Треньорската професия във футбола е една от най-тежките. Изисква много познания, време далеч от близките, нерви, които да устоят на безконечните критики от всякакви страни. Да стиснеш зъби, дори да преглътнеш някои от най-горчивите чаши, може да ти донесат успехи в бъдеще.
Строг, но справедлив. Сериозен, но и забавен. Това е Илиан Илиев. Първите стъпки в професията са трудни. След буреносни дни в "Черно море" идват и първите големи успехи в "Берое" - печели купата на България. В Стара Загора Илиев доказва, че с доверие и търпение към него могат да се берат плодовете на успеха. Точно обратното се случва в "Левски" и "Локомотив" Пловдив, а поговорката, че камъкът си тежи на мястото се оправдава.
В края на 2017 г. Илиев е назначен за наставник на "Черно море". Оттогава са изминали близо 1500 дни, които го превръщат в най-дългозадържалия се треньор в клуба за последните 60 години. Единствено легендата на "моряците" Иван Моканов е бил повече време на пейката в историята на варненци - над десетилетие.
"Тези рекорди и постижения не са толкова важни, тъй като знаем, че клубът не е привърженик на големите промени и прибързаните решения. Имали сме тежки моменти, но сме излизали от ситуацията с помощта на това спокойствие. И знанието, че ние сме хората", разкрива треньор номер 1 на България за 2021 г.
В професията има много трудни неща - трансферната политика, поддържането на добра атмосфера, избирането на точните хора за екип. Илиев разкрива, че загубите може да му донесат безсънни нощи.
Това да контролираш процесите в съблекалнята е от първостепенно значение за един треньор. У нас санкции, входящи и изходящи трансфери биват контролирани от треньора или спортния директор. Според Илиан Илиев по-добрият вариант е първият.
"Трябва ти да си шефът! Всички спортно-технически решения да ги взимаш ти. Играчите го знаят това, че ти си човекът", категоричен е наставникът.
Футболистите в "Черно море" уважават треньора и човека Илиан Илиев и признават, че много е помогнал в развитието им като личност и футболисти. Всеки един от тях си спомня хубави моменти, които пази в сърцето си. Всички са категорични, че чувството за хумор на старши-треньора е негова отличителна черта.
"Когато спрем при пътуване, понякога слизам да видя футболистите какво си купуват за хранене от бензиностанцията. Преди ядяха по-неправилни неща, сега си купуват барчета. Имам такъв случай: За една вафла - 20 лв. глоба. Преди мач сме в Смолян, вечеряме. Естествено преди мач не им даваме торти и такива неща. Излизаме след вечеря да се разходим на центъра и Георги Владимиров в сумрака яде сладолед. Като ме видя и го сложи в джоба", спомня си той.
За Илиан Илиев далеч по-важно от спортно-техническата част са поведението и възпитанието на един футболист. Дава пример с един от младите играчи, който се подразнил на големите хвалби към ново попълнение, който играе на неговия пост. Наставникът му скръцва със зъби да спре с тези реплики, а да гледа собственото представяне вместо в "чуждата паница".
Пътуванията по оста Варна-София-Пловдив-Враца-Варна са едва ли не ежедневие за футболисти и треньорски щаб в "Черно море". Как преминава престоят в автобуса? С четене, разсейване с телефони и ... тишина. Особено при неприятна загуба се случва и мълчанието да продължи часове наред.
Независимо как продължи треньорската кариера на Илиан Илиев, едно е сигурно - той е спечелил симпатиите на неутралните фенове, уважението на противниците и любовта на своите.
