Навярно малцина знаят къде всъщност се намират Вирджинските острови. Вероятно асоциациите са свързани с плажове, спокойствие и перфектното място за почивка. Но не и с... баскетбол, нали?
А сега си представете Вирджинските острови и Ямбол в едно изречение? На пръв поглед нищо не ги свързва. Освен любовта към спорта. А вече имат и друго общо - един баскетболист на име ЛаРон Смит.
Високият 203 см играч от екзотичната страна пристига в България през януари по препоръка на своя приятел Айзея Уилямс, който вече играе в "Ямбол" и с когото се познават от колежанските първенства в САЩ.
"Познавам ЛаРон от 4 години, когато беше в колежа Georgia State. Знаех, че ще напуска отбора си в Кипър и му казах, че може да помогне на тима да се представи по-силно в първенството.", споделя Айзея.
Треньорът на българския отбор - Иван Чолаков, виждайки качествата на ЛаРон, не мисли дълго и веднага подписва с него. Много неща в 203-сантиметровия спортист от Вирджинските острови впечатляват наставника:
"Той има изключителен взрив - все са идвали такива, които забиват, но чак такъв взривен състезател - не е имало. ЛаРон е свястно момче и е добър човек. Скромен и си паснаха с момчетата от моя отбор.", добавя треньорът.
Не крие, че е бил изненадан, когато е разбрал откъде идва Смит.
"Естествено е атракция, защото впечатлява. Аз щом не мога да се сетя, че има такава страна - Вирджински острови, си представете колко хора в един град ще знаят, че има."
Първите дни на ЛаРон в България могат да бъдат описани с една дума - приключение:
"Кацнах в София и си казах: "Да, градът е хубав, бих живял тук. След това пътувах 2-3 часа и си мислех: "Боже, къде отивам?".
Първото занимание също е изпълнено с емоции за баскетболиста:
"Няма как да забравя първата тренировка с клуба. Беше януари и имаше много сняг навън. Все още се чудех къде съм отишъл. Първите дни бяха трудни за мен. Чувствах се като на кастинг."
"Треньорът нищо не ми каза, никой не комуникираше с мен - всички наблюдаваха какви качества притежавам. Знаех какво трябва да правя."
Забивах, а всеки усещаше желанието. Тренирах един ден в Ямбол и ни предстоеше мач във Варна. На следващия ден ми казаха: "Стягай се, ще играеш в събота!". И така се стигна до моя дебют.", казва баскетболистът.
Много неща впечатляват ЛаРон в Ямбол:
"Няма нито един чернокож в града. Аз съм единствен. Не съм виждал дори един, който да бъде като мен. Бил съм в много страни, но тук е истинска лудост - нито един."
Разходките в Ямбол също са атракция:
"Забавно е, когато с Айзея сме навън. Няма случай, в който хората да не са ни спирали, за да разговарят с нас. Питат ни "Откъде си?" и "Играеш ли баскетбол?", а когато им отговоря, че съм от Вирджинските острови, те започват да се чудят къде се намира това място. Тогава им казвам: "Подобно на Слънчев бряг е" и ме разбират."
На български ЛаРон знае само няколко думи - "да", "добре" и "нещо", като е научил още няколко от своите съотборници, но не пожела да сподели кои са те.
ЛаРон има близнак на име ЛеРон и по-малък брат, който се казва ЛоРон. Така в семейството на баскетболиста са ЛаРон, ЛеРон и ЛоРон. Семейството му го подкрепя в решението му да заиграе за Ямбол:
"Когато съобщих на майка ми, тя веднага започна да търси информация за страната. Не знаехме точно къде ще играя, но разгледахме снимки. Тя ми каза: "Изглежда хубаво място, може да ти помогне в развитието, работи здраво!".
Турбулентните 5 месеца на ЛаРон в Ямбол са достойни за холивудски филм, но кое натежава повече - положителното или негативното, става ясно от отговора на последния въпрос на интервюто - дали, ако можеше да се върне в миналото, отново би пристигнал в българския клуб.
"Да, тъй като Айзея ми е голям приятел. С него щях да пристигна отново тук, но ако трябваше сам да дойда - по-скоро не."
Това е ЛаРон Смит - една екзотика за българския баскетбол от Вирджинските острови.
