Неделя.
Часът е около 19:30. Мястото – Терминал 2, летище София.
Всички журналисти очакваме полета от Берлин. Полет, с който Кубрат Пулев ще пристигне в България. След по-малко от седмица той ще излезе в дългоочаквания сблъсък срещу Хюи Фюри в „Арена Армеец”.
Закъснение от около 20-ина минути. Нищо необичайно.
Всички с интерес разпитват за кого е цялото внимание.
Кубрат Пулев.
Отговорът, който многократно повторихме. За едни напълно непознато име, други отваряха широко очи.
Минавайки покрай тълпата от журналисти, едно младо семейство и техният малък син зададоха същия въпрос – „За кого е цялото внимание”?
В един момент просто спряха, а синът им с плах глас зададе вече познатия въпрос.
Обичайният отговор обаче, предизвика необичайна реакция.
„Наистина? Кубрат Пулев? След колко време ще бъде тук?”
Проследих връщането му при семейството. Това дете истински се вълнуваше, чувайки името на българина.
Беше минал повече от час.
Кубрат вече беше говорил пред медиите. Идваше време за приятната част – снимки, автографи. Първият осмелил се да попита за снимка беше… същото онова момченце. Той и родителите му изчакаха повече от час. Цял един час само за една снимка?
Колко са родителите, които биха имали това търпение? А колко са децата, които в днешно време ще изчакат български спортист за една снимка?
Поздравих семейството за търпението, а в отговор получих - „Ние вече имаме опит".
В непринудения разговор, който водим се оказва, че семейството и друг път е чакало спортисти заради своя син – Тони Ранков. Пред камерата ни споделя, че изчакването на Кубрат Пулев дори не се е коментирало като тема. Било е задължително.
„Просто, защото той е като мой идол и просто е българин. Харесва ми как се държи. Не е като Роналдо, който казва не може снимки. Кубрат Пулев е мил пичага.”, споделя Тони.
Споделя също, че сред „преследваните” спортисти е и бил и Кристиано Роналдо, който обаче го е разочаровал.
„Чакахме за Роналдо, който беше в една вила до нашия хотел. Чакахме 5 дни, 6 дни. Два пъти стигам до него и той казва, че не може снимка. Очаквах и Кубрат да откаже. Много е мило”, добавя момчето.
Тони вече е играл футбол и то не къде да е, а в "Барселона". Сега не тренира, тъй като след години извън границите на страната ни, цялото семейство отново се завръща в България. Осъзнават, че далеч от роднините, щастието трудно съществува.
За разлика от много други млади хора у нас, едно младо българско семейство се завръща. В България, да. Тук, откъдето много други бягат.
